ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ПЪРВОВЪРХОВНИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Версия за печат

Поздравявам всички вас с празника, скъпи братя и сестри, с паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел! Днешният ден Светата Църква посвещава на двата велики стълба на Църквата Христова, на тези, без които, колкото и странно това да звучи, не би могла да се състои проповедта за Христа по цялата вселена. За обикновения човек е твърде сложно да си представи трудовете, които били предприети от светите апостоли – това наистина най-великия подвиг в историята на цялото човечество.

В откъса от Второ послание до Коринтяни на апостол Павел, който чухме днес, има автобиографични елементи, той разказва за това, което апостолът е претърпявал заради Христа (вж.: 2 Кор. 11:21-27). Не може да не се ужасим от тези беди, скърби, болести, гонения – само тяхното изброяване заема немалко време. Апостол Павел казва, че всичко това било сторено не заради изгода или удовлетворяване на някакви негови користни сметки, а изключително за това името Христово да сияе по вселената. От това се е ръководил и апостол Петър. От Книга Деяния, от житието но апостола знаем какви сериозни и важни мероприятия били осъществени от него.

Днешното евангелско четиво разказва как апостол Петър изповядва своя Учител за Син Божи. Петър казва: „Ти Си Христос, Син на Живия Бог”. В отговор от Христа той чува така нареченото ублажаване: „Блажен си ти, Симоне,син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;
и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (вж.: Мат. 16:13-19).

Светите тълкуватели обясняват, че тук става дума не за личността на апостол Петър, а за това изповедание на вярата, което той осъществил. На първо място догматическото изповедание на вярата се изразявало в това, че Петър изповядвал Иисус като истински Бог и истински Месия, Спасител на човечеството. Докато Църквата Христова съхранява в пълнота тази истина, никакви порти адови, т. е. никакви гонения, убийства, забрани, никакви най-злостни дяволски козни не ще смогнат да погубят Църквата Христова. Но все пак какво друго имал предвид още Господ, изричайки тези думи?

От евангелската история ние знаем, че апостолът Петър предал Иисуса Христа, а после, осъзнал дълбочината на своето падение, престанал да се счита за ученик на Господа. В Евангелието от Марк се разказва как Ангелът се обръща към жените-мироносици с думите: „обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея” (вж.: Мк. 16:6-7). С тези думи Ангелът дава да се разбере, че Петър е възвърнат в числото на учениците. Ние знаем, че Петър горчиво се разкайвал за отричането и като никой друг изповядал своята любов към Христос, когато възкръсналият Господ трикратно го питал: „Любиш ли Ме?” (вж.: Ин. 21:15-17). Съгласно преданието, всяка нощ, когато пропявал петел апостол Петър излизал от дома си и горчиво плачел, спомняйки си отричането, даже след като то било опростено от Господа.

Това за християнина е много важен пример на истинско покаяние: докато Църквата има подвижници на благочестието, които оплакват своите грехове, не забравят да правят това всеки ден и час, които се разкайват пред Господа и се боят да не извършат подобен грях, портите на ада няма да надделеят над Църквата Христова. Възможно е, именно това да е имал предвид Христос. Докато има такива воини, подвижници като апостол Павел, които са готови планини да преместят заради Христа, да претърпят унижения, побои, преследвания, студ и глад, опасности и бедствия заради Неговата любов, Църквата Христова ще пребъде во веки веков.

В днешния ден, скъпи братя и сестри, бих ми се иска да пожелая на всички нас да имаме и ние тази ревност и любов към Христа, която имали апостолите Петър и Павел, и поне да се стараем да я придобием, като не се стесняваме пред външния свят да живеем в Христа. Тогава действително Църквата Христова ще тържествува, ще пребъдва до свършека на света, давайки на нас възможност да влезем в Царството Божие. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев