ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 13-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес по време на Божествената литургия ние чухме неголям откъс от Първото послание на апостол Павел до Коринтяни, където намираме следните думи: „Бъдете бодри, стойте във вярата” (вж. 1 Кор. 16:13).

Нужно е да разберем за какво място са казани тези думи. Коринт бил цветущ град в южната част на Гърция, по това време – в източната част на Римската империя. Богат търговски град, изпълнен с много изкушения и съблазни, както това винаги се случва в големите градове, славещи се със своето икономическо могъщество. Именно към жителите на този град Павел отправя своите думи, точно знаейки: всичко това, което заобикаляло жителите на Коринт и първенствуващата община на коринтските християни, работело против тяхната вяра, против техните религиозни убеждения. Ето за това, за да не загубят вярата си, апостолът ги призовава да бодърстват.

Бодърстването е състояние на човешката природа, което е противоположно на съня. С думата „бодърствайте” е свързан определен призив към някаква вътрешна динамика на човешката личност. Не стойте на едно място – стоенето на едно място е пагубно! Бодърствайте, развивайте се, при това апостолът има предвид на първо място духовното състояние на човешката личност. Минали две хиляди години и, разбира се, много неща се изменили, но думите на апостола остават удивително актуални за нас, съвременните хора, също живеещи в големи градове, също заобиколени от множество съблазни, превъзхождащи съблазните в древния Коринт.

А какво означава за нас да бъдем бодри? Това означава никога да не привикваме към своето духовно състояние. Ние, вярващите хора, знаем колко е важна вярата в нашия живот. Обаче ако привикнем към това, че сме вярващи, и всяка неделя ходим на църква, и сякаш даже правим това, което следва да правим, но при това губим критически поглед върху самите себе си, – това отсъствие на бодърстване ще означава не пребиваване в едно и също състояние, не статичност, а бавна деградация на човешката личност в нейното главно, духовно измерение.

Затова думите на апостола за нас днес са не по-малко актуални, отколкото за тогавашните жители на Коринт. Да ни даде Бог да откликнем на призива на апостола, да не го пропуснем, както често става, покрай ушите си, когато много неща от съкровищницата на Свещеното Писание не докосват нашия вътрешен живот, – думите знаем, но те престават да възбуждат нашето съзнание, престават да влияят на състоянието на нашето сърце и на нашия ум.

Бодърстването е постоянна актуализация на нашето християнско призвание. А това означава, че сме длъжни да съотнасяме Божиите заповеди, всичко, на което сме научени чрез Евангелието, с това как живеем, как отговаряме на проблемите на днешния ден.

Нерядко става така че цялата ни религиозност приключва, когато излезем от храма. Тук ние сме в особено душевно състояние, усещаме радост, присъствието на Божията благодат. Но ето излезли сме навън, седнали сме в обществения транспорт или зад волана на своята кола и мислите ни са вече далеко-далеко, ние сме се потопили в ежедневната суета... А когато нещо отвън предизвиква нашето християнско съзнание, когато трябва да отговорим на него по християнски, ние забравяме за всичко и отговаряме не като християни, а като езичници.

Нека думите на апостол Павел за бодърстването ни помагат да не заспим, да не се успокояваме, да губим вътрешен самоконтрол.

Бодърстването е действително особено състояние на човешкия дух, това е постоянно припомняне за нашето християнско призвание, това е постоянна актуализация на евангелските ценности отнесени към нашия конкретен живот, без което вярата се превръща в обредоверие, в някакъв благочестив обичай. Да даде Бог днешното евангелско четиво да ни помогне още и още веднъж да осмислим какво означава да бъдем християни, и не просто в някакви философски категории, а отнесено към всеки от нас и по отношение на живота, който живеем.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев