ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Ние знаем какво обикновено съпътства раждането на всяко дете. Родителите се радват, защото раждането е въплъщение на определени желания, на определени житейски планове. Родителите между себе си планират какво ще стане бъдещото дете, какъв ще е неговият живот, но много от тези планове, уви, често не се сбъдват, на всеки от нас е известно това от житейски опит.

Не е било така при Рождеството на Божията Майка. В Свещеното Писание четем, че нейните родители достигнали вече преклонна възраст, и праведните Иоаким и Анна разбирали, че, тъй като определени планове не са се сбъднали в техния живот до определена възраст, тогава при раждането на детето те могат да посветят първородното на Бога и това ще стане венецът на живота им. И ето ражда им се благословен младенец. Именно такова дете Господ избира за Своето идване в света – и за нас, за всички това е огромно откритие за нашия духовен живот. Понеже щастливо е не това дете, успешен е не този човек, който се посвещава на изпълнение на светски цели, но това е този, който по думите на апостол Йоан Богослов, не от похот, но от Бога се е родил.

Ако към всяко дете родителите биха се отнасяли по такъв начин както богоотците Йоаким и Анна към Пресвета Богородица, тогава всеки в своя живот би имал възможност да живее за Бога. Нали нашият живот в Църквата – това е Христоносене в нашето сърце; в нашето сърце пребивава Христос със Своята благодат, затова ние се наричаме християни. Нашите усилия, нашите пости и молитви, нашите силни страни на характера или телесните особености ни помагат да получим в наследство небесните блага. Но преди всичко благо ни дарува нашето смирение.

Нали човек се ражда в този свят малък и беззащитен – и вече по-късно около него се появяват приятели и врагове, близки и недоброжелатели, народ, страна – всичко това се отразява на детето.

Много е важно житейският път на човека от младенчество да преминава под вектора на смирението, което виждаме у Божията Майка. Човек не може да проживее своя живот в борба с вятърни мелници – с житейските обстоятелства, със своите родители, с приятели и врагове. А твърде често нашите човешки печали са свързани именно с такова отношение към живота. „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти” (Лк. 1:38),– ето така тя отговаря на архангел Гавриил.

Образът на Божията майка е знамение за нашия живот; Тя показва пътя на Христоносенето, който трябва да следваме. Без смирение, без нашата вътрешна готовност да приемем всякакви събития, не ще извървим този път. Така ние ще наследим истинското смирение на Божията Майка, Която е приела в себе всичко добро и не е била съпричастна на нищо лошо. Този житейски подвиг на смирение, подвиг на човешкото достойнство, който е осветил Христос, бил заложен още при нейното раждане.

Рождеството на Пресвета Богородица за нас е винаги надежда за ново начало. Господ ни дава всеки ден живот като възможност за очистване, за преобразяване. Затова днес, празнувайки това събитие, нека го възприемем като шанс да станем малко по-добри, малко по-чисти, вслушали се в гласа на Бога, звучащ в Евангелието.

В днешното четиво чухме как жена, извисила глас от народа, казала на Господа: „Блажена е утробата, която Те е носила” – имайки предвид Пресветата Дева Мария, която вместила в себе си Бога. То пък отговорил:”Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят” (Лк. 11:27-28). Ако ние се вслушваме в Словото Божие, тогава ще изпълним думите на Христа. Поздравявам всички вас с празника Рождество на Пресвета Богородица!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев