В НАЧАЛО

Версия за печат

По милост Божия българската писмена словесност начева не с какво да е, а с Библията. Случайност? Произволност? Не вярвам, по простата причина, че не може да е. Колко други книжовности са удостоени с тая необикновена чест? Защо тям не била отредена тя? Изхождайки от въпросния факт, не впечатляващ, а смайващ, поразителен, свише удостоил нашите предци, а чрез тях и днешните нас, ще кажа, че както евреите са имани за богоизбран народ, по сходен начин сме в пълно право да смятаме литературния си начатък за боговдъхновен и богородéн. Как другояче ще обясним, че нашата книжовност започва тъкмо с преводи от свещеното Писание и как оновашният език нам насущний бил е в състояние с току що измислени знаци – да изрази вярно, точно Словото на Отца, ако не друг, а Самси Той не е благоизволил това да стане? Мигар без Неговия благослов Братята, тогава още простосмъртни, могли са да извършат своя чутовен подвиг?

Наистина духовно геройство е създаването на глаголицата, в това няма и малейшо съмнение, достатъчно би било да упомена, че Кирил и Методий съумели за всеки звук да предназначат един знак, нещо, което и досега не съществува у английски, френски. Впрочем кой друг народ е създал две азбуки? Това огромно двуединно завоевание мигар дължи се единствено и само на човешки усилия, без небесна благодат? Защо десетки народи нямат своя азбука и ползват чужда? Къде е австралийската, бразилската, канадската и прочие, и прочие писмености, а употребяват латинска?

И друго: нашите книги тръгват с преводи от Библията, но  първите ни собствени словоизкази (текстове) в продължение на векове са тоже православни, та: първоосновата, първотласъкът на литературата ни завинаги са православни. Такива са и първопроходските ни словесници, впрочем работили в продължение на столетия без съратници миряни.

Фактите, изложени в горните новоредия трябва да са добре известни на всите българе независимо от вероизповедание, безбожие, противобожие: цели столетия книжовност и Православие съставят единосъщност, ние проглеждаме за чудния свят на писмената чрез дейци православни. Но за да стане то нам всеизвестно и народополезно, е потребно да залегне в учебниците, и то задължително, че да разбираме какви сме, кои сме, защо такива сме, иначе ще имаме лъжлива представа за себе си. Колкото и тукашняци да залитат по иноверия всякакви, първоначалието на отечествената книжовност остава непроменимо православно. Както и колко друговерци са умрели за Мати Болгария, съотнесени към броя православни, включая турското полухилядолетие, за първото, второто царство? Та без малейшо преувеличение: днес има българска словесна художественост с обилни друговидови последици, защото православни съградили са глаголица, кирилица, съхранили са ги, изначално и до ден сегашен синовно развивали са книжовност и то не каква да е, а високословие,, в прослава на Отца, Сина и Светия Дух. Ето защо дори, който упреква, напада, отрича, злохули Православието ради негови мними, съществуващи недостатъци трябва да знае, че му е възможно да го прави благодарение на стореното от знайни и незнайни православещи, за което всички тям дължим благодарност и почит, достатъчно е да помена колко хиляди ясни, изразителни, красиви думи са измислили от порядъка на богооткровение.

В начало Бог сътвори небето и земята (Битие 1:1). А в началото на писмовността ни Православието сътвори глаголицата, кирилицата и българската книжовност. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото (Иоан 1:1). А досежно книжовността ни: в начало беше Православието и Православието беше у българите и То беше писмовността.

Да се знае нине и присно и во веки веков. Амин.