ПРИТЧАТА ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ. Слово за смъртта и за щастието

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Ние прослушахме сега притчата за безумния богаташ. Тя е една от най-ярките в Свещеното Писание, една от необикновено важните за нашето духовно назидание, за правилното подреждане на земните дела. Вие чухте, че Господ предупреждавал богаташа: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?“ (Лк. 12:20). И тази притча завършва със следните думи: „Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога“ (Лк. 12:21). Богаташът бил осъден, не защото мислел къде да побере своята голяма реколта, не защото съборил предишните хамбари и искал да построи нови, където тази реколта прекрасно би се вместила. А бил осъден, защото се надявал да се ползва от това богатство безгрижно много години, то го укрепило в земното му могъщество и той забравил Бога.

Целият ни живот се намира всецяло в Божиите ръце. Ние не можем да строим никакви планове за себе си: ни краткосрочни, ни с далечна перспектива, защото незнаен за нас е часът на нашата кончина. Апостол Иаков в съборното послание казва: „вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва“ (Иак. 4:14).  И по-нанатък: „Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", вие, които не знаете, какво ще се случи утре. Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“ (Иак. 4:13-15).

Ние с вас се надяваме на материални средства, мислейки, че богатството обезпечава нашия живот, прави го удобен и комфортен, и даже по-продължителен. Свещеното Писание казва: „животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си“ (Лк. 12:15). „Кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“ (Мат. 6:27). Какво можеш да направиш извън волята Божия, определена за тебе, за да удължиш макар за един ден своя живот? Нищо не можеш, това е нереално.

Затова, скъпи братя и сестри, този кратък откъс от Свещеното Писание ни казва да се надяваме на Бога, само на Него да се уповаваме, в Него да виждаме източникът на своя живот; никога да не твърдим самонадеяно и горделиво, че можем да направим това и това в най-близко време, че ще отидем някъде, но винаги с такава уговорка: „Ако сме живи и Бог позволи“, защото Бог е абсолютният Стопанин, Разпоредител на нашия земен живот.

Евангелието ни предупреждава, че носим отговорност за това да не сме преживели всеки ден напразно, отлагайки изправлението за по-късно. Понеже смъртта може да стои пред вратата, тя може да бъде наблизо до всеки от нас. И след смъртта Господ ще поиска отчет за изживяния от нас живот. Нека помним, че щастието не е в богатството, да бъдем доволни с това, което имаме, защото богатството и бедността са от Бога. Винаги ще има разни имуществени състояния в човешкия род, така е устроено от Бога. Един от съвременните много богати хора е казал, че ако вземем богатството на целия свят и го разпределим по равно в джобовете на всички хора, утре това равноправие вече ще изчезне, защото всеки човек се отнася към богатството различно: един е алчен, втори –_ пестелив; един харчи за глупости, вторият купува само необходимите неща; един има дарбата на предприемачеството, а друг е абсолютно неспособен за това. Затова ние трябва с благодарност да ценим тези божествени дарове, които Бог ни е дал. В това и се състои доволството на човека и неговото щастие. Много често нещо не ни достига. Ако ни стигат парите, тогава нещо не ни харесва: ту условията на живот, ту някакви скърби променят живота ни, разрушават щастието ни. Нека помним, че край нас винаги има хора, които носят много по-тежък кръст.

Игуменът на един манастир направил нещо много мъдро. Веднъж монасите от неговия манастир секли в гората дърва и върху един монах паднало дърво, което счупило гръбначния му стълб и го парализирало. Събратята му го донесли в манастира. А той все лежал на одъра и непрестанно повтарял: „Слава Богу! Слава Богу!“, и така без край. И в келията, в която го внесли, в която той не можел нищо да върши, не можел изобщо да помръдне, постоянно благодарял на Бога. И тогава игуменът пренесъл парализирания монах и гто поставил в келия пред входа на манастиря така че всички поклоннишци и енориаши, желаещи да влязат в манастира, отначало трябвало да минат през неговата келия.

И какво станало? Идвали хора, обременени от житейски проблеми: жената си тръгнала, мъжът изменил, децата не слушат, началникът е лош човек, уволнили са от работа и виждали парализирания монах, който лежал и безспирно повтарял: „Слава Богу! Слава Богу!“. И всички въпроси у поклонниците и енориашите отпадали. Всеки разбирал, че тези скърби, които са го довели в манастира, са нищожни. Той е жив, може да ходи, с разума си е, здрав е стократно повече от този болен парализиран монах. Така и ние с вас, скъпи братя и сестри, постоянно трябва да благодарим на Бога, виждайки по-тежките кръстове, които носят наши близки и познати хора.

Един от московските свещеници веднъж, говорейки за това недоволство на човека, дал такъв съвет: отиди в реанимацията, отиди в моргата в съседната болница и ти ще бъдеш най-щастливият човек, и ще разбереш, че Господ безкрайно те обича.

Това евангелско четиво накрая завършва с призив, отправен към всеки от нас: събирайте си богатство, което крадците не крадат, а богатейте в Бога. Това е богатството на християнските добродетели, богатство, което украсява душата ни чрез извършваните добри дела, чрез любовта и милосърдието. Само това богатство ни обезпечава Царството Небесно. На човека принадлежи само това, което е отдал на другите и затова Евангелието казва: „придобийте си приятели с неправедно богатство“ (Лк. 16:9). Всичко, което притежаваме, това е неправедно богатство, неговият собственик е Бог. Въпреки, че имаме документи за собственост, всичко това са празни хартийки, които нишо не струват, които временно виждаме и временно се ползваме от тях. Всичко, което притежаваме е богатство неправедно, дадено от Бога. И, раздавайки на хората това богатство и материални средства, своето време, таланти и способности, ние богатеем в Бога и придобиваме за себе си приятели чрез това богатство, което Бог ни дава да ползваме.

Затова, скъпи братя и сестри, всичко, което притежаваме, ще оставим тук, на земята. В най-добрия случай, от него ще се ползват нашите деца, а в най-лошия – напълно чужди хора, понякога непознати, които въобще в нищо не са се потрудили, не са ни познавали и не ще ни бъдат благодарни. А във вечността ще вземем само това, с каквото ще бъде богата нашата безсмъртна душа. Затова, дай Бог, ние с вас да притежаваме това духовно богатство, което сме призвани да придобием по време на този земен живот. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев