На празника на апостол Андрей Първозвани ни се иска да си припомним за апостолството като за призванието на всеки истински християнин.
В някакъв смисъл ние сме призвани към апостолско служение? Разбира се, далеч не на всеки от нас е определено да просвещава цели народи. Но в някакъв смисъл всеки християнин трябва да бъде вестител на истинността на нашата вяра за заобикалящите го хора, нали не само към дванадесетте най-близки Божии ученици били отправени думите: „Вие сте светлината на света” (Мат. 5:14).
„А че душите на праведните излъчват небесна светлина – за това Сам Господ е казал на апостолите: „вие сте светлината на света” – казва преподобни Макарий Велики.
То ест, с други думи, да бъдеш светлина на света – това даже не е задължение, а свойство за всяка душа християнска. Но що за светлина можем и даже трябва да носим на света? Разбира се, става дума за делата на вярата ни – за това, че с тази вяра, заради която ние носим наши нагръдни кръстчета – с тази мяра ние трябва да живеем, а не само да говорим за нея, спазвайки нейните външни обичаи и тем подобни. Всъщност, не от самите думи на апостолите в свое време просвещавали цели народи, а от тази сила, която била в тях. И това била силата на тяхната гореща вяра, умножена от Божията благодат, която затова и се проявявала в апостолите, защото вярата им била толкова пламенна.
Истинността на Евангелието може да се докаже само с нашия живот – иначе кой ще повярва в него? Разбира се, на някого Господ се открива непосредствео, но това са случаи изключителни, а по принцип именно ние сме тези, на които е заръчано да носят на хората светлината на Христовото учение.
Ненапразно мъчениците за вярата се наричат в гръцката традиция с думата μάρτῠρος, което означава „свидетел”, защото те свидетелствали за истинността на своята вяра с това, че отдавали за нея живота си. Но с тази дума може да се нарича в известна степен и всеки християнин, стараещ се да живее според вярата си, нали на такъв човек също се налага да търпи от света лишения за Господа, с Когото светът е в извечна вражда. И както някога, виждайки мъчениците, хората с цялото си сърце започвали да вярват в Христа, така и при вида на истински християнин като цяло мнозина възприемат християнството.
И така, делото на апостолството е в една или друга степен дело на всеки православен християнин. Но за да се изпълни това дело, за нас е важно да не забравяме, че вярата Христова трябва да се живее истински. И пример за нас е възпоменавания сега апостол Андрей!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев