ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СЪБОР НА ПРЕДТЕЧАТА ГОСПОДЕН ИОАН

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Александър (Могилев)

Днес светата Църква извършва следпразненство на Богоявление Господне и по особен начин почита Предтечата и Кръстителя Господен Иоан. В Православната Църква е установен обичаят: на следващия ден след големите Господски и Богородични празници да възпоменава тези светии, които най-тясно са свързани с даденото свещено събитие. Така, на следващия ден след Богоявление, ние почитаме този, който послужил на делото на Кръщението Христово, възлагайки ръката си на главата на Спасителя.


Предтечата и Кръстител Господен Иоан, най-големия от пророците, завършва историята на Ветхия и открива епохата на Новия Завет. Светият пророк Иоан засвидетелствал идването на земята на Единородния Син Божи, възприел човешка плът. Той Го кръстил във водите на Иордан и се удостоил да види тайнственото явяване на Пресветата Троица в деня на Кръщението на Спасителя.

Предтечата Господен е син на свещеника Захария и праведната Елисавета. Архангел Гавриил бил вестител на неговото раждане, откривайки в храма на баща му, че ще му се роди син. Изпросен с молитви, предвъзвестен свише, младенецът бил изпълнен със Светия Дух. От млади години праведният Иоан в дивата пустиня се подготвял за великото служение със строг живот, с пост и молитва. На около 30-годишна възраст той излязъл на проповед на покаянието, подготвяйки народа за приемане на Спасителя на света. Според израза на църковните песнопения, свети Иоан бил „светла утренна звезда”, която със своя блясък превъзхождала сиянието на всички други „звезди” –на ветхозаветните праведници, и възвестявала явяването в света на духовното Слънце – на Христа, Подателя на живота. Скоро след кръщението на Спасителя, свети Иоан приел мъченическа кончина, посечен с меч по заповед на цар Ирод.

Празнувайки днес паметта на светия Предтеча Господен Иоан, ние още веднъж трябва да припомним най-важните думи от неговата проповеди и да се замислим над тяхната важност: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно”. Покаянието е необходимо условие за нашия духовен живот, подготовка към богообщение, път към единение с Бога. Истинското покаяние започва чрез осъзнаване на собствените неправди и неизказаната милост Божия, чрез отстъпление от греха и съкрушение на сърцето за стореното зло. Нелъжовното покаяние е дълбока промяна на човешкото битие, отказ от произволно-греховното и самолюбиво съществувание, начало на нов живот по заповедите на Евангелието, в стремеж към правдата Христова, в любов към Бога и ближния.

Молитвено възпоменавайки великия пророк, Предтеча и Кръстител, нека го молим със своето ходатайство и молитвено застъпничество да ни дарува през вратите на дълбокото сърдечно покаяние да влезем в Царството Небесно, където Бог пребивава с тези, които Го обичат.


 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.mitropolia.kz