ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес Евангелието разказва за десетте прокажени, изцелени от Христос. Нещастниците с надежда да получат помощ викат: „Иисусе Наставниче, помилуй ни!” (Лк. 17:13), и Господ, виждайки тяхното отчаяние, им помага, пращайки ги да се покажат на свещениците (Лк. 17:14). Според закона по това време именно свещеник, оглеждайки болните от проказа, решавал може ли да се завърне оздравелия човек в обществото или да продължава да се счита за изгнаник, без да се приближава до мястото на живеене на другите хора. Още покрити със страшни рани, нещастниците, според думата на Христос, се отправят към свещениците и по пътя виждат как ги е докоснала Божията милост: болестта отстъпва от всички веднага и телата, ръцете и нозете наистина се очистват. И тогава само един от прокажените, който не бил даже евреин, а бил самарянин (Христос го нарича другородец), се завръща при Иисус, пада, благодарейки, пред Него на колене, въздава хвала на Бога. И като горчив упрек към всички нас в този момент звучат думите на Иисус: “нали десетимата се очистиха? а де са деветте?” (Лк. 17:17).

Често се срещат случаи на вопиюща неблагодарност към Бога: някои хора молят Господа за помощ при най-тежки болести, в момент на крушение на житейски надежди, в състояние на страшно униние и душевно угнетение. Те идват в храма, горещо се молят, понякога участват в тайнствата. И Господ им протяга ръка: изцелява, изправлява, помага да започнат живота си наново. Но щом хората получават просимото, тутакси престават да се нуждаят от Бога и Неговата Църква, явно нарушавайки заръката на апостол Павел: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса” (1 Сол. 5:16-18).

Трябва да кажем, че Господ никога не ни оставя и продължава да изпраща на всекиго всичко необходимо за спасението на душата в очакване обръщане към Него. Свидетелство за това стават Неговите думи: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр. 3:20). И още: „Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища” (Притч. 23:26).

Затова, скъпи мои, колко важно е зад всички, даже зад най-незначителните обстоятелства в нашия живот да виждаме любящия Небесен Отец, да чуваме Неговия глас. Ние с вас се учим на това и на Божествената литургия – богослужение, което наричат Тайнство на благодарението. И как да не благодарим на Господа за всички Негови благодеяния, най-голямото от което е възможността по най-тесен начин да се съединим с Него, причастявайки се с Неговите Тяло и Кръв. Пристъпвайки към Чашата, ние свидетелстваме пред Бога за нашата вяра в Него и благодарим за Неговата любов към нас. И да ни помага Господ да живеем в непрестанната радост на благодарението и общението с Него! Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев