СЪБОР НА ВСЕЛЕНСКИТЕ УЧИТЕЛИ И СВЕТИТЕЛИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ, ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ И ЙОАН ЗЛАТОУСТ

Версия за печат

Днес, скъпи братя и сестри, нашата Православната Църква отбелязва паметта на тримата велики светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. През църковната година ние отбелязваме паметта на всеки от тези учители на Църквата отделно. Всеки от тримата бил богато надарен с таланти, но при това те били хора с различни дарования, което и се отразило в техните прозвища, с които ги удостоили още приживе.

Григорий Богослов бил изтъкнат богослов, който писал за Светата Троица и съчинявал духовни стихове. Всъщност против неговата воля той бил възведен в епископско достойнство и даже станал Константинополски Патриарх. Но после заради мира в Църквата напуснал тази катедра.

В някакъв смисъл негова противоположност бил още един епископ на Новия Рим, Константинопол – Йоан Златоуст. Това бил ярък, въодушевен човек, вдъхновените му проповеди дотолкова поразявали хората, че след неговите омилии храмът се изпълвал с ръкопляскания. Той бил не само огнен проповедник, но и изобличител, който не се боял да посочи пороците, в това число, на властимащите, за което и си заплатил. Той бил изпратен и завършил своя живот в изгнание.

Василий Великий бил по-уравновесен и сдържан човек. Той се проявил като прекрасен администратор и също положил началото на урегулирането на живота на монасите: именно на неговото перо принадлежи един от първите монашески устави. Той се занимавал с благотворителност, бил богослов и се борел с ересите. За всичко това получил прозвището Велики.

И така, трима светители. Всеки по-своему бил наречен от съвременниците за конкретните трудове и деяния: Богослов – за учението за Света Троица, Златоуст – за прекрасните слова и проповеди, и, накрая, Василий Велики – за неговите многостранни трудове. А как се появил общият празник, посветен на тях тримата?

Техните духовни чада и почитатели считали, че някой от тях е по-значим, по-главен, и трябва да бъде прославен у Бога. Накрая възникнала разпра, и, за да няма неуредици и разделения в Църквата, бил установен общ празник в чест на тримата светители, та Църквата да не се смущава от вълнения и разделения.

Ние днес прославяме паметта на тримата светители, почитайки и въздавайки на всеки за неговия подвиг в служението на Бога и Църквата. В наше време, скъпи братя и сестри, ние също виждаме как хората понякога започват да сравняват един свещеник или архиерей с други, единия ругаят, а другия – превъзнасят. Но ние пък преди всичко не знаем какво се случва в душата на човека и как Бог възприема неговото служение и, следователно, нашето мнение и позиция могат да бъдат погрешни! От историята са известни много случаи, когато Бог, желаейки да усъвършенства даден човек, му показвал пример за съвършено друг подвиг и този образец му помагал за неговото духовно преуспеване. Например, на преподобни Макарий Велики, египетския пустинник, било казано да се поучи от две жени, които живеели под един покрив и за 30 години не си казали една на друга ни една лоша дума, нито веднъж не се скарали. Ето примерът, който Господ показал на великия молитвеник и пустинник!

Нашите възгледи и оценки въобще са много приблизителни и условни, и ние нямаме право да оценяваме човека, но можем да говорим само за негови конкретни дела. Например, ето този човек върши добри, правилни дела, а този е угодил на Бога с нещо друго. Ние нямаме право да разделяме Църквата със своите оценки и сравнения, със своята привързаност към един или друг човек. Над всичко трябва да цари любов.

Всеки човек е особена личност. Ние виждаме, че даже в едно семейство децата имат различна външност и характер, нееднакви умствени способности. Така и в нашето голямо семейство, Църквата, има най-различни хора и всеки от тях е скъп в Божиите очи.

Нека помним това и нека се стараем да не се разделяме по никакъв признак. Господ ни е дал Църквата, казвайки, че портите адови няма да ѝ надделеят. Църквата – това е кораб, мощен океански лайнер, който пори бушуващите вълни на житейското море, и на никакви бури не е по силите да го спрат или отправят на дъното. Докато сме в Църквата, докато се държим за този спасителен кораб, внимаваме в наставленията на Евангелието, на пастирите на Църквата, ние в някакъв смисъл сме в безопасност.

Бог да ни даде да не се разделяме, но да пазим единството, заповядано от Бога на всички нас!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев