ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

В името на Отца и Сина и Светия Дух! С днешното богослужение ние навлизаме в попрището на Светата Четиридесeтница – особено време, което е предназначено за това да даде на всички нас, хората потопени в суетата на всекидневния живот, на хората, които сега имат толкова малко време за молитва, възможност за духовни размишления. Време да помислим за себе си, за своя живот.

Великият пост действително приканва всички нас към по-често участие в богослуженията. Великопостните богослужения предразполагат човека към покаяние, към размисъл за самия себе си, за своите грехове. За всичко това, което нерядко е привеждало в действие гласа на нашата съвест, когато ние сме се съкрушавали, казали нещо непремерено или направили така, че някого сме обидили; а после, в светската суета, гласът на съвестта е затихвал и ние сме забравяли, че сме сторили нещо лошо, а понякога сме и оправдавали самите себе си.

Великият пост ни дава възможност, най-напред, да си припомним за лошите постъпки и думи, които някога са наранили нашата съвест, а после са излезли извън предела на нашето внимание и са престанали да възбуждат съвестта ни. Но нали тези постъпки и думи са останали! Те обременяват нашия духовен живот, обаче Великият пост ни дава възможност да си припомним всичко, в което не сме се разкаяли, да принесем на Господа покаяние и въобще да помислим за устрояване на своя живот: на какво отдаваме голяма част от своето време, своите сили, своето внимание, своята грижа.

Стилът на съвременният живот преориентира нашето внимание към второстепенното, но това второстепенно ни се струва много важно, защото от него нерядко зависи нивото на нашия живот, на нашия комфорт, на нашето благополучие. И ние дотолкова свикваме с това, че грижите за земното благополучие са станали най-главната наша грижа, че по-често от всичко забравяме за най-важното – да се погрижим за своята собствена душа.

Ето, за да се изтръгнем от този кръговрат от събития, отвличащи ни, пречещи ни да съсредоточим своето внимание върху най-главното, ни се дава времето на Великия пост, особено на неговата първа седмица. Тези, които имате възможност, непременно посещавайте службите и сутрин, и вечер. Може би за някого това ще изглежда трудно, но великопостното молитвено поприще много ни помага да се съсредоточим върху самите себе си, върху своите духовни проблеми, а молитвата, отправяна заедно с тези, които ни заобикалят в храма, привлича към нас Божията благодат и дава сили да се избавим от греховете ни, ако не от всички, поне от тези, които обременяват съвестта ни.

Действително, времето на Великия пост е време за очистване. Така и в епохата на Ветхия Завет имало обреди за очистване, но те носели повече повърхностен характер, защото били приспособени към мирогледа и психологията на древните хора, ориентирани предимно към външните прояви на религиозност. На нас пък, хората на Новия Завет, много неща са открити чрез Господа и Спасителя. Ние знаем Евангелието, посещаваме Божиите храмове, причастяваме се със Светите Христови Тайни и Божията благодат, разбира се, докосва нашето сърце и ни помага да видим своите прегрешения, да съзрем своите грехове, а съзирането на нашите грехове е първа крачка към изправлението.

Светата Четиридесетница ни дава такава възможност и затова сега започва духовната пролет, възраждането на човека, укрепването на неговата вяра и благочестие, превключване на съзнанието от маловажно, не толкова необходимо, към най-главното. А главното – това е вярата в Господа и живот в съответствие с Неговия Божествен закон.

Ние започваме попрището на Великия пост от тази вечер, когато изпросваме един от друг прошка. Това е първата, неголяма, но много важна крачка. Наистина, за някого тази крачка е много трудна, особено когато проблемите, обидите реално разделят хората и всеки негодува срещу този, с когото се е скарал, смятайки, че именно другият непременно във всичко е виновен. Нали най-често ние се самооправдаваме и прехвърляме цялата вина на другия, на този, с когото сме се спречкали, който ни е нанесъл някаква обида. Ето днешният ден изисква от нас да не вменяваме вина на никого, освен на себе си. Затова и се изисква от нас да направим първата крачка – да помолим за прошка тези, с които сме се скарали, които сме обидили. Невероятно трудно е с пълно съзнание за своята лична вина да пристъпим към човека и да го помолим за прошка, но това изисква от нас Църквата Божия. Изисква го, за да можем да навлезем в попрището на Великия пост, имайки вече някакъв опит от самокритика, опит от смирение и опит от прощаване.

Днешното богослужение ни призовава да придобием този опит чрез смирено искане от ближните да простят нашите грехове, да ни простят това, което сме извършили пред тях явно или неявно, с действие или мисли. И затова не следва да считаме, че ставащото тази вечер е някакъв обичай, който изисква от нас формалното „Прости!” и още по-формалния отговор „Бог да ти прости!” В тези думи трябва да се усеща нашето покаяние и осъзнаване на своята реална вина. Ето тогава Неделя на прошката ще стане действително врата, през която ще влезем в попрището на Великия и спасителен пост.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.patriarchia.ru