ВЕЛИКИЯТ ПОКАЕН КАНОН НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!. Какви поразителни думи се съдържат във Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски! Разбираме ли ги, чуваме ли ги или просто ги произнасяме като красиви стихове? Съществуват лъжливи грешници, които наричат себе си „големи грешници”, „без брой съгрешили”. Но вътре в себе си те не изпитват нито печал, нито угризения на съвестта. За такива няма покаяние, даже ако те всеки ден произнасят хиляди молитви, защото Христос е изкусен Лекар, умеещ да отличава истински болния от притворния.

Христос е дошъл в света не само чрез вода, казва апостол Иоан Богослов, но чрез вода и кръв. Преди всичко чрез вода, за да умие кървящите рани на греха, раздиращи сърцето на човека, а после със Своята Пречиста и Животворяща Кръв да го изцели от смъртоносната болест и да го съживи.

Пророк Исаия сравнява нашите грехове с багрен цвят: „Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля” (Ис. 1:18), – чухме днес сутринта. Това е символ на такова кръвотечение на греха, което придава на живота на човека цвета на смъртта. Кървящият човек изпада в състояние на отчаяние и страх. Такива са грешниците, чиято съвест кърви, и Божието слово ги призовава да влязат в безкрайната дълбина на Божественото опрощение и милосърдие. Заради тях Христос слязъл от небето на Голготския хълм, за да ги призове към покаяние.

Христос дошъл да потърси истинските грешници, тези, които изнемогват под тежестта на мъките, а не самозванците, които се представят за каещи се, за да ги възхваляват и прославят за това, което те нямат. Христос дошъл „да пусне пленените на свобода” и дошъл да ги потърси в най-тъмните и потайни места на преизподнята. Но ако ти не се осъзнаеш като затворник в тъмницата на греха, ако ти не си узнал още какво представлява греховната тъмнина, ако не си се събудил още от ужаса на греха, как ще можеш „от дън душа да викаш към Господа”? „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш, краят наближава и те ще смутиш”, молим се ние, преклонили колена, по средата на канона. А го започваме с възклицанието: „Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?” Ако ти не започнеш да плачеш и ридаеш от нещастието на греха, как ще те чуе Спасителят?

Христос дошъл да дарува зрение на слепите. Ако ти още не си видял слепотата на своето сърце, ако не си се усетил още като лишен от Божествената светлина и, бидейки сам сляп, дръзваш да отваряш очите на другите, как може Той да възстанови твоето зрение и да ти дарува светлина?

Начало на покаянието, казват светите отци, е да виждаш своите грехове, безчислени като морския пясък. Основата на покаянието е осъзнаване на греха, скръбен вопъл за извършените от нас престъпление, да кажем още – пребиваването на ръба на отчаянието от отсъствието на светлина. Само така може да узнаем, че Христос е истинската светлина, просвещаваща и освещаваща всеки човек, идващ на света. И че Неговото милосърдие е от нищо непобедимо. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев