ПРОПОВЕД В СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йеромонах Иов (Николо-Угрешски манастир)

Днес, скъпи братя и сестри, отслужихме първата пълна литургия в този Велик пост. Сърцето на християнина, встъпил на трудния подвиг на покаянието, се изпълва с радост, виждайки Божественото Тайнство на Тялото и Кръвта Христови. Една от особеностите на Великия пост се заключава в това, че Божествената литургия вече не се извършва ежедневно както в обикновените дни.

Църквата нарочно намалява числото на тези тържествени богослужения, за да предизвика у нас жаждата за среща с Бога, жажда за приемане в себе си на Светите Тайни Христови. Със своето богослужение  Църквата ни учи, че въздържането от приемане на Светите Тайни, ако, разбира се, не е плод на нашата леност, при съответното усърдие води човека към духовно израстване.

Ето защо през първата седмица на поста мнозина от нас се стараят да приемат Светите Тайни в този ден, та положили добро начало на подвига, да укрепят себе си с Божествената благодат. Чувствайки жажда за Бога, сърцето на човека се умилява при извършване на Светата Евхаристия, изпълва се с мир и тишина.

Постът и молитвата са средствата, дадени ни от Бога, но те не са самоцел. Христос разрушава нашия формализъм, който така често се среща, за съжаление, в живота. Живеейки в църковната кошара, изпълнявайки външни изисквания и предписания, ние понякога забравяме за Бога, заради когото се извършва всичко това. Навикът в религиозния живот, външният формален подход закрива за човека възможността за истинско богопознание. Така и сърцето на човека става жестоко, безчувствено, нереагиращо на призивите на Бога, така се извършва подмяна на истинската вяра с обичайната външна форма.

Но именно такова сърце е призван да съкруши подвигът на поста. Ако ние се оказваме безчувствени към Божествената благодат, безсилни в нашия живот, тогава постът става в такъв случай своего рода реанимация на духовния живот. Към нас, в такъв случай, са отправени думите на Бога: „зная, че си претърпял и имаш търпение, че за името Ми си се трудил и не си се уморил. Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш (Откр. 2:2-5).

Ето, скъпи братя и сестри, Божественият призив за нашето изправление, за преодоляване трудностите в нашия живот. Най-голямата трудност за човека – това са тръните на греховете, посети в полето на неговото сърце. Но още древните издигнали девиза: „през тръните – към звездите”. И нашият християнски живот е също такова движение през тръните на човешките страсти и грешки към тази звезда, която някога в нощта над Витлеем осветила целия свят със светлината на богопознанието. Амин. 

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.ugresha.org