Проповед в Неделя втора на Великия пост

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес на Божествената литургия чухме евангелието за изцелението от Господа на капернаумския разслаблен.

Тази интересна и трогателна история, която ни описва евангелистът, условно може да се раздели на две части. Първата – това е решителното и находчиво действие на приятелите на тежко болния. Разбирайки, че не могат да преминат през тълпата, те се качват на покрива на дома, раздигат го и акуратно спускат разслабления направо в нозете на Спасителя. Втората част – това е непосредствено прощаващото и изцеляващо действие на самия Христос, което протича без всякакви условия и даже тогава, когато сам грешникът (в дадения случай – разслабленият) вече не е способен лично да изрази своята вяра.

Твърде често в църквата и у дома ние отправяме молитви по молба на познати за здравето на някого. А на какво основание можем да вършим това, без да сме раздигнали своите собствени грехове? Отговаряйки на този въпрос, си струва да си припомним какво представлява въобще Църквата. Съществуват множество определения за Църквата. Ще приведем само няколко: Църквата е единство на Духа, обитаващ в хората, опитващи се да живеят според Евангелието. „Църквата – това не е събрание на съвършени и безпорочни хора, а духовна лечебница, за която Господ Иисус Христос е казал: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Мат. 9:13). С какво тогава грешниците, намиращи се в кошарата на Църквата, се отличават от тези, които са вън от нея? С това, че първите бягат от греха, преминават курс на лечение от своите греховни болести, а вторите често даже и не знаят, че са болни.

Църквата не е пространство за индивидуално спасение или индивидуално удовлетворяване даже на високи духовни потребности. Църквата – това е единство на тези, които са чули Христос, последвали са Го и, движейки се към Него, изведнъж с изумление за себе си са открили удивителния потресаващ свят на тези хора, които по-рано не са забелязвали.

С други думи, намирайки се в лоното на Църквата, когато ние ставаме съзнателни християни, в нас се заражда „милващо сърце“, което гори от любов към цялото творение. Ние просто не можем да постъпим другояче, доколкото в нас започва да действа благодатта на Светия Дух и се появяват същите усещания или, по-добре казано, същото настроение, каквото имал и Иисус Христос. Именно затова, въпреки своите несъвършенства, ние дръзваме да се молим и за другите.

Днешното евангелие ни призовава също така да се замислим и за това коя е истинската причина за греховете. Иудеите от това време считали, че грехът и страданията са неотделими едно от друго. Ние, християните, не свързваме болестта така непосредствено с греха, както това правели иудеите. Но и сега иудейската гледна точка се споделя от мнозина. В представата на иудеите, болните – това са тези, на които Бог се гневи. Впрочем, действително, причина за много болести е грехът – същата тази дълбока гнилост на човешката природа, която присъства във всеки от нас, която по един или друг начин се проявява често във вид на болест.

В тази връзка, всеки път, когато ни сполетяват болести и страдания, преди да се обърнем към лекаря и протегнем ръка към лавицата с хапчета, да се вслушаме в своята съвест. Да се вгледаме в дълбината на своето сърце. Няма ли там обиди и неразкаяни грехове, няма ли там нещо, което си струва да разкрием пред близките и пред Бога? Изглежда, че именно с това ще започне истинското изцеление на нас и на нашите ближни, което, на свой ред, до голяма степен ще определи нашата участ във вечността с Бога. Амин!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев