ПРОПОВЕД НА КРЪСТОПОКЛОННА НЕДЕЛЯ

Версия за печат

Тази неделя се нарича Кръстопоклонна. За това какво е кръстът може да се говори много. Ог евангелска гледна точка – това е оръдие за наказание, което човечеството отредило на своя Бог. А от житейска гледна точка ние често употребяваме израза „нося своя кръст“. В определен смисъл ние носим своя кръст, но какъв? Да се замислим над това. Нали Господ се асоциира у нас с кръста на първо място, когато търпял страдания на Голгота. Останалото време до Своите кръстни страдания Той прекарвал в общение с хората, в изцелението им, в изправление на греховете им.

Изразът „нося своя кръст“ се отнася към едно или две дела в живота. Например, като грижа за болни, отглеждане на дете или живот с човек, злоупотребяващ с алкохол. Това са тези изпитания в живота, които трябва да преминем със смирение. А в други случаи - не. Това, че пазаруваме, общуваме, храним се – това не е кръст, а нашето ежедневие. Всичко, което трябва вършим по задължение и не изглежда тежко, това е и нашият кръст, под който, понякога, даже падаме. Но ако се замислим, нашите кръстове са много малки и не може да се каже, че не се повдигат.

Не трябва да бъркаме този кръст, който Господ Сам на Себе Си е възложил с тези кръстове, които доброволно носим. Някои казват, че носят един или друг кръст, но това е дело доброволно. Ние можем и да не вземем даден кръст, тъй като Господ не е въвел никого насила в Царството Небесно.  Царството Небесно – това е доброволно място за тези, които обичат Бога и там никой не може да бъде вкаран принудително. Човек просто така в Царството Небесно не влиза, той трябва да разбира какво представлява то.

Ние често живеем, следвайки принципа „моята риза е по-близо до тялото ми“, т. е. собственото и семейното благополучие е по-важно от благополучието на другите“, ние разбираме, че това, което е тук е земно и осезаемо, а онова там е далечно и неразбираемо. Човек разбира какво представлява Царството Небесно, когато го връхлитат скърби, болести, когато той схваща, че минутите му на земята са преброени и скоро ще застане пред Бога. Но с какво? Какъв кръст носим, за да изпълним Божиите заповеди? Да се взрем в своя живот, там и нищо особено няма - само грехове, осъждане, ропот, постоянни стонове за това някой да се смили над нас, да ни изслуша - всичко у нас е насочено към това да удовлетвори нашия егоизъм.

А много ли е в нашия живот това, което правим за ближния? И даже да сторим нещо добро, ние с другата ръка го отнемаме. Отиваме да навестим някого, и в същото време и своите скърби ще споделим, излиза, че сме го навестили и сме се разтоварили, и изведнъж ни е станало по-леко. Значи, ние сме направили това не просто така за някого, а повече за себе си. Великият пост е чудно време за четене на духовни книги, чудно време за размишления за нашия живот, за греховете ни, да помислим от коя греховна страст трябва да се избавим.

Кръстопоклонната неделя ни напомня, че трябва да носим кръста с благоговение и да го донесем при Бога. И нека помним, че носенето на кръста е дело доброволно и от всеки кръст винаги може да се избавим. Сам Христос, би могъл в един миг да се избави от своя кръст, Той е Бог, но не е постъпил така, Той носел Своя кръст докрай и победил смъртта, дарувал на човека свобода от греха, дал на всеки от нас пропуск да се озовем в Царството Небесно при Него, при Бога. Но може да изпаднем в малодушие и да се откажем от своя кръст. Може да престанем да се грижим за болни, захвърляйки така своя кръст. Грях ли е? Да, грях е! Ти си захвърлил своя кръст. Някой ще го вземе? Да, възможно е. Но ти си го захвърлил. А ако не си го захвърлил, тогава защо? Тъй като Христос не е захвърлил, а е носел Своя кръст.

Ако ние захвърляме своя кръст, тогава не може да се наричаме вече християни, защото нашият живот е насочен към един ориентир - трябва да живеем така, както е живял Христос. А Той, първо, е изобразен на кръстното знамение. И кръстовете биват много красиви и украсени, но на тях е изобразен Бог, а по-точно, Неговите най-тежки страдания. Колкото и да е златна коронато, страданията винаги си остават страдания. Желая ви, братя и сестри, в продължение на целия си живот да носите своя кръст.