ТРИТЕ КРЪСТА НА БЪЛГАРИЯ

Версия за печат

Никой не знае колко са кръстовете, изобразени в милодрагото ни отечество, от времената първохристиянски, та до ден сегашен: над, в черкви, прицърквия, по икони, стенописи, книги, надгробия, окачени с верижки, обеци, бродирани по тъкани и прочие, но тук ще кажа за едни други.

Първата буква на глаголицата се нарича аз и е явно кръстовидна: Ⰰ. Кой българнн не изрича аз? Сторвайки го, той, даже без да изписва тоя свещен белег, неволно препраща към него. Библията постановява: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога.“ (Иоан 1:1). По начин удивително сходен, може, без никаква пресилка, да речем за нашата първописмовност: „В начало беше Кръстът, и Кръстът беше в книжовността ни и книжовността беше Кръстът“. Наистина, без никакво преувеличение: тя почва с Кръста Господен. И няма дори малейшо съмнение, че тоя нам благодатен дар не е произволен, случаен: бъдещите светци, а и небесни съпокровители на християнска Европа, бидейки православни духовници, при това изключителни, ще да са отлично знаели какво извършват: залагат не какво да е водещо начертание, а Самси Кръста, не току така Братята поставили са Го в служба на съплеменниците си българи. За което следва да сме им вечно, изрично признателни. Глаголицата има около 44 букви, за какво е притрябвал тъкмо Кръст? Мигар Кирило-Методиева хрумка? В онова гениално дело той несъмнено е боговдъхновен.

Съвсем същата буква, без никаквейша промяна, виждаме и в кирилицата: Ⰰ, но този път с друга звукова и числена стойост, пе а и 1, а пс и 700. Кой разумен и непреднамерен човек би твърдял, че и това е просто случайност? Кирилицата съдържа 46 знака, защо, защо, защо именно пак тоя Кръст? Нима ей тъй? Миии?

Сякаш двата случая не са предостатъчни, ето и трети, пак в кирилицата, ятовата гласна ѣ, произнасяна е или я и кръстом обединяваща равнопоставено българословните екавци, якавци. Ще ни вярно служи чак до 1945-а, кога другарята я прокудиха, е как ще я търпят с тая ѝ кръстовидност, щом превъзнасяният Карл Маркс е отсякал с богохулна мисла, че религията е опиум за народите? Пак ли непредвидена е тази трикратност? Нашите богосмирени предходници са занесли ятовото очертание далеч на север, в Русия и там съществува до 1918, кога болшевясали кощунници, заграбили държавната управа, го премахват, с това деяние показвайки, че нихната иженарицаема революция е чисто и просто дяволюция. Което пък обяснява защо тукашняци послушковци, раболепно чуждоугодничещи, овластени земеделци, комунисти, я бързо/бърже/бързешком/набързо/бързешката прогонват: дважди, в 1921 и 1945.

Значи: в двете ни азбуки ущедрени сме общо с три Кръста: един, ала водещ, в глаголицата; два в кирилицата. И това ще рече и каже: българската книжевност от 855 до 1945, сиреч над едно хилядолетие съществува под тройната свиша закрила на Кръста, православния.

Нека вмислим: с какво – освен с Кръста – буквата ѣ пробуди гняв у леви низкопоклонстващи управленци? От нея какво лошо е видял народът български, че бива двукратно унищожавана? През 1921-а родината едва преди три лета е излязла от три войни, Балканска, Междусъюзническа, Първа световна, стотици хиляди са убити, осакатени, ослепени, овдовели, осиротели, а сред това множество нещастници Стамолийските дружбаши току възневидяха ята и осъдиха го на смърт. До ден сегашен не сме обследвали как така, изневиделично, откъде накъде, с какво буква е съгрешила тежко, непростимо, че правителство се занимава с нея, та я премахва. И още: защо, защо другарята повториха смъртната ѝ присъда, създавайки единствен в световната история случай, кога държава нищи правопис-пис-пис и води битки, в които даваме над 30 000 жертви.

Мъдра е народната поговорка двоен дикиш по-яко държи, ей ги възторжените радетели за свобода, равенство, братство, от които изпълниха запетаите, като пак натириха (1945) ѣ-то, лично = пряко улесниха, и то в голяма степен, македонясването на югозападния дял в общоезковото ни землищe: низвергнатите екавски облици тутакси бяха ликуващо заложени в майцеругателската и отцепредателска противобългарщина. Обаче не искам да хлътна в тъй болезнения въпрос како бе пръкнат язикот, а по-добре отново да явя: не един, а три са православни Кръста, вградени в основополагащите устои на българската писмовност и там стоят непоклатими от време оно, нине и присно, дорде българското българува, амин.