ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Епископ Алексий (Поликарпов)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Земята празнува и ликува, радва се и Небето на възнесението днес на Твореца на тварите… Цял свят празнува, видимият и невидимият, радостно Ангелите ликуват, и човеците славословят непрестанно Възнесението“ – така в сегашния ден Светата Църква победно възпява Господа Иисуса Христа, възнесъл се от земята на Небето.

На  Божествената литургия свещеникът постоянно възгласява: „Да издигнем сърцата си нагоре“. А хорът вместо нас отговаря: „Издигнати са към Господа“. И ето това възнасяне на душата от земята към Небето трябва да бъде пътя на нашия живот. 

Ние живеем на земята и нас ни заобикаля всичко това земно, което ни е потребно за нашите житейски нужди. Често ние отделяме много време за това земно в ущърб на духовното. По пътя към храма нерядко мислим за житейски неща, за нашите грижи и тревоги, за това, което е останало у дома.  Идвайки тук ние също се отвличаме по време на молитва. Къде са нашите мисли? Често ли са устремени нагоре? Не, твърде често те са в плен на суетата и делата ни често не са духовни. Това не значи, че трябва да се откажем от всичко житейско. Но това житейско трябва да насищаме с мисъл за Божественото. И ето тогава, когато вършим нещо духовно, не трябва да изпадаме в земни мъдрувания. Когато пък вършим своите житейски дела, нека размишляваме за Бога, нека се молим и търсим от Него помощ, а получили я, да Му благодарим.

Преподобни Амвросий Оптински в своите наставления казвал, че човек трябва с всичките си мисли, с целия си живот да се стреми към Небето, към Своя Творец.  Живеейки тук, на земята,  ползвайки се от земните блага, имайки житейски грижи, нека, обаче, помним, че нашата цел трябва да бъде Небето. И там ще се възнесем, ако се очистим, ако получим Божията подкрепа.  Господ ще е с нас, а ние ще бъдем с Него тогава, когато Той пребъдва в нашето сърце, когато душата ни бъде преизпълнена с Господа,  когато Той заеме в нея най-главното място. Тогава никакви трудности, никакви сложности, никакви тежести на кръста не ще ни обременяват.

Нека в днешния ден се помолим на Господа: „Отвори ни вратата на Твоето милосърдие, дай ни сили да се устремяваме нагоре, да оставим земното зад нас, да оставим земното на земята“. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

 

Източник: 
www.msdm.ru