В името на Отца и Сина и Светия Дух! Православната вяра се нарича апостолска, с това се посочва, че чрез проповедта на апостолите по целия свят се разпространила вярата в Господа Иисуса Христа. Църквата почита всички апостоли Христови, но има особен ден за честване на двамата апостоли - свети Петър и Павел, наричани първовърховни.
Не се ли умалява честта на другите апостоли чрез празнуването отделно на паметта на апостолите Петър и Павел? Но първенството на Петър и Павел не е във властта, не е в силата, а в служението.
Писанието съдържа немалко упоменавания когато апостол Петър говори, свидетелства, изповядва от лицето на всички апостоли. Църквата винаги внимателно е пазела тази памет за първенството на свети апостол Петър. Но и винаги, в противовес на всякакви изопачавания, е настоявала, че първенството на Петър означава да бъде пръв, но не да бъде свръх. Петър е пръв сред апостолите, но не над апостолите. Ето вярата на Православната Църква по отношение първенството на свети апостол Петър.
Има и маса други свидетелства от Свещеното Писание и древната история на Църквата, показващи, че Петър никога не се разглеждал от Църквата като заемащ някакво първенствуващо положение и притежаващ свръхпълномощия. Например, напълно очаквано било пръв епископ на Светия Град Йерусалим да стане апостол Петър. Обаче, както това е общоизвестно, за пръв епископ на Йерусалим бил избран апостол Иаков. Когато възникнал в първохристиянската община спор, апостол Петър не издава енциклика с решение на този въпрос, но просто взема участие в Апостолския Събор, и, макар, по традиция, пръв да държи реч, въпреки това, решението се взема от събора на апостолите (вж. Деян. гл. 15). Такова - апостолско, съборно - устройство на църковния живот е възможно само в случай на притежаването от всички апостоли на еднаква духовна власт. А първенството се разбира като първенство по чест или първенство по старшинство, но не като първенство по власт и пълномощия.
И така, Православната Църква винаги е почитала и почита великите апостоли Петър и Павел като верни служители и сътрудници Христови (Кол. 4:7), но не като наместници на Бога, властелини, князе и още повече като глави на Църквата. Понеже, както и казват самите апостоли, Глава на Църквата е Христос (1 Кор. 11:3; Еф. 4:15; Еф. 5:23; Кол. 1:18; Кол. 2:10). Нашият Господ Иисус Христос се нарича от апостолите не просто глава на Църквата, но също така се уточнява, че „Той е спасител на тялото“ (Еф. 5:23), където под тяло се подразбира Църквата. Христос е Глава и Спасител на Църквата!
В историята на Църквата винаги е имало ереси, защото дяволът постоянно насажда плевели на нездраво учение, представяйки ги Православие. Към което и столетие да се насочим, винаги ще видим наличие на ереси и борба на Църквата Божия с тях. Имало ереси тринитарни, христологически, отричащи Богородица и светите икони, почитането на светиите и техните мощи. Имало и ереси в учението за първенството, отнасящи се до Рим. И на нас, нашето поколение, се наложи да станем свидетели как лъжовното учение за първенството се опитва да прорасте и да се укрепи в Православната Църква.
Има първенство по чест, което е отразено в диптиха на поместните Православни Църкви, но няма първенство по власт! В Православната Църква няма епископ на епископите, архипастир на архипастирите и предстоятел на предстоятелите! Един е у нас Пастиреначалникът - Иисус Христос (1 Пет. 5:4). Епископ може да бъде пръв сред епископите, но не може да бъде свръх и над! Всеки православен трябва да осъзнава, че живеем във време на опити за радикално изопачаване учението за Църквата. Всеки, който приема това, или мълчаливо се съгласява с тях, стои на пътя на изпадане от спасителната кошара на Църквата.
Да ни помага Господ по молитвите на светите апостоли Петър и Павел да не извършим грях против Църквата и да останем верни на православното учение и каноните през всички дни на нашия живот. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев