ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Неслучайно денят, посветен на всички светии, е установен в първата неделя след Петдесетница, т. е. първото, което ние възпоменаваме след деня на основаване на Църквата – това е светостта. Това е указание, че светиите са в резултат действието на Църквата в този свят. Църквата и светостта са взаимосвързани: без Църквата не може да има никаква святост, но в същото време и самата Църква е немислима без светиите. Ако в Църквата не би имало светци, това би било знак, че в нея не действа Дух Свети, че в Нея не се изпълняват думите на Господа, казани от Него още във Ветхия Завет: „Бъдете свети,защото Аз съм свет“ (Лев. 11:45). Следователно, ако в Църквата няма светци - значи това не е Църква Христова. И именно затова, веднага след деня Петдесетница, след възпоменаването за слизането на Дух Свети върху апостолите, Църквата почита всички светии. В крайна сметка какви още доказателства или аргументи са нужни, за да се покаже, че Православната Църква е истинската Църква Христова?

Почитайки светиите, ние още веднъж утвърждаваме: Църквата е свята, в нея има Дух Свети, а ако има Дух Свети, значи има светии. И до свършека на времената, докато ще съществува този свят, светостта и светиите в Църквата няма да оскъдеят, въпреки всякакви изкушения и изпитания.

Светостта не може просто да се сведе до някакво невършене на зло. Около нас има множество хора и повечето от тях не са крадци, не са убийци, не са мошеници. Но това още не значи, че те са свети. Нали ако не вършим някакви големи грехове, това още не е признак за светост; правенето на добро – това също така още не е гаранция за светост, нали за мнозина правенето на добро е свързано с едни или други условия на живот. Окаже ли се човек в условия на непредвидени, например, в разгара на някакви катаклизми, − не е изключено всички благи намерения да върши добро веднага да изчезнат и човек да мисли изключително за себе си.

Какво представлява светостта? Ако четем Свещеното Писание и изучаваме наследството на светите отци, тогава можем да видим, че светостта е преди всичко, живот в Бога. Светецът – това не е този човек, който никога никакво зло не е сторил и даже не е помислял за зло. Светец е този, който всецяло живее заради Христа, в Христа и с Христос; този, чийто живот ежесекундно е посветен на изпълнение на Божията воля, нали волята Божия е начало, основа и завършек на светостта. Светец може да бъде само този човек, който се стреми към източника на светостта – Бога. И Господ, знаейки и виждайки, че има хора, желаещи да живеят според Неговите заповеди и да бъдат едно с Него, снизхожда към тях и ги приобщава към Себе Си. Именно така се ражда и светостта.

В днешния ден, възпоменавайки всички светии, ние трябва да разберем какво представлява светецът –това е човек, живеещ заради Бога. Светецът – това е човек, който обича всички и всичко, но не привързва сърцето си към никого и към нищо, защото неговото сърце е всецяло отдадено на Господа Бога. Въпреки стереотипите, които в нашата представа рисуват светиите като някакви беловласи старци, самите светии били различни, точно, както и всички ние сме различни. Имало светци добри и много милостиви, имало и сравнително строги. Например, преподобни Серафим Саровски посрещал всички идващи при него с думите: «радост моя, Христос воскресе!», а най-големият сред родените от жена, както казва за него Сам Христос, – свети Йоан Предтеча наричал някои от идващите при него «рожби ехиднини». При това и единият, и другият служели на Бога и обичали хората, и двамата били прославени в лика на светиите. Това е възможно, защото светостта никога не може да се вмести в рамките на човешките представи. Светиите винаги смущавали и ще смущават заобикалящите ги хора, защото не се вмествали в обикновените представи за праведност и светост.

В деня, когато честваме всички светии, Църквата още веднъж посочва на всички най-голямата тайна на своето битие: всеки човек, даже най-отявленият грешник, може да стане свет в Църквата Христова. Няма грешник, който да не би могъл да се покае и да стане свет; няма грях, който да не би могъл да бъде простен от Господа; няма човек, който да би бил отхвърлен от Църквата! И хилядолетният опит на светостта потвърждава тази истина със сонма на светиите, славещи Бога во веки веков. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев