ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНСКО ДРУЖЕСТВО "OCF" В САЩ

Отец Дейвид: Сбирките ни се провеждат два пъти месечно. По време на тези събирания аз вечерям със студентите, после обсъждаме различни въпроси и накрая изчитаме Вечерното правило. Студентите се събират още два пъти в месеца, за да изучават различни книги. Те ходят заедно на църква и се събират помежду си. Правят обичайните неща, който всички студенти правят, но заедно с много други православни студенти.

Каква роля изпълнявате Вие и о. Джордън като свещеници в православното университетстко дружество в Остин?

Отец Дейвид: Ние четем молитвите на събиранията със студентите. Стараем се да сме на разположение на студентите. Аз периодично ходя в университета, където имам кабинет и приемам студентите, които искат да разговарят с мен.

Това е много интересно. Къде се намира кабинетът Ви?

Отец Дейвид: В сградата на Студентския съюз. Свързвам се със студентите по електронен път и им казвам кога ще бъда в университета. Някои от тях идват, за да се помолим заедно или просто да поговорят с мен. Ако времето е хубаво, се събираме в двора на Студенския съюз.

Преди време бяхме в храма “Преображение Господне” в гр. Остин и след светата Литургия някои от студентите ни разказаха, че скоро отиват на мисионерското пътуване. За къде заминават?

Отец Дейвид: За Мексико. И аз ще пътувам с тях. Заминаваме тази събота.

Това е след броени дни. Къде точно отивате?

Отец Дейвид: Отиваме в сиропиталището за момчета “Св. Инокентий Аляскински” недалеч от гр. Тихуана. Доколкото съм чувал, това е единственото сиропиталище в Мексико, в което се полагат грижи за по-големи момчета. Държавните домове за деца, лишени от родителски грижи, не полагат грижи за момчета над 11 години. Оставят ги да се оправят сами в живота. Разбира се, много от тях влизат в гангстерски банди и в организираната престъпност, защото трябва да се прехранват по някакъв начин.

Студентите имат възможност да помагат на бедните и на хората в неравностойно положение по време на тези мисионерски пътувания.

Каните ли лектори на вашите сбирки?

Отец Дейвид: Всъщност Гейб, ръководителят на православното университетско дружество в Остин, организира регионален семинар, който се проведе в гр. Оклахома Сити. Гост на него беше о. Кевин Шиърър, който е националният директор на Православното християнско дружество.

Чувал съм, че Православното християнско дружество има програма през пролетната ваканция, която предоставя на студентите-християни  алтернатива на типичната пролетна ваканция, по време на която повечето студенти изцяло се предават на секс, алкохол и наркотици.

Отец Дейвид: Тази програма на Православните дружества се нарича “Истинска ваканция” и тя включва мисионерски пътувания до различни точки на света. Нашето пътуване до Мексико е част от програмата “Истинска ваканция”. Тези пътувания се организират така, че да съвпаднат с пролетната ваканция на студентите, която продължава една седмица. В тях могат да участват студенти от цялата страна.

Това е чудесно! Значи на пътуването до Мексико, на което вие отивате, ще има и студенти от други университети в страната?

Отец Дейвид: Да. Половината студенти в групата, която заминава за Мексико, учат в Остин, Тексас, но другата половина са от други щати. Разбрахме, че има студенти от Юта и Индиана.

Организират ли се пътувания до други места?

Отец Дейвид: Националният комитет на Православното християнско дружество планира пътуванията и после ги предлагат на студентите от всички подразделения на организацията в страната. Избира се ръководител на пътуването и студентите се записват онлайн за пътуването, което си изберат. Тази година се организират десетина пътувания до различни места по света. Студентите сами трябва да си платят пътуването. Например нашите студенти в Остин организираха благотворителна вечеря в средата на февруари в храма “Св. пророк Илия”. Поканените бяха помолени да подпомогнат финансово студентите, за да могат да си платят пътя до Мексико и обратно. Много православни от града дойдоха да подкрепят нашите младежи. Банкетът мина много успешно.

Благодарим Ви, отче, за това, че ни разказахте за Православното християнско дружество в Остин и за Вашата роля в него.

Сега ще ви запознаем с двама от членовете на Православното християнско дружество в Остин – Гейбриъл Кайм и Кенет Клевинджър.

Гейб и Кен, за читателите на уебсайта “Православна младеж” ще бъде интересно да научат малко повече за вас, какво учите и как сте научили за Православно християнско дружество.

Гейбриъл: Аз съм роден и отраснал в гр. Хюстън, Тексас. Сега съм третокурсник в Тексаския университет в Остин. Уча инженерство. Как научих за дружеството ли? Отец Джордън пръв започва преди няколко години да работи със студентите в Остин. Той ръководи дружеството в града, а отскоро му помага и о. Дейвид. Моето семейство се познава отдавна със семейството на о. Джордън. Приятелски семейства сме. Преди 3-4 години брат ми и сестра ми също учеха в Тексаския университет в Остин и бяха членове на Православното християнско дружество. Затова някак естествено се получи, когато и аз дойдох да уча тук и станах член на дружеството. През първата и втората си година в университета бях редактор на националното списание на Православното християнско дружество.

О, това е страхотно! Кен, сега ти ни разкажи за себе си.

Кенет: Аз съм от щата Индиана. Тук в Остин дойдох, за да работя върху докторската си дисертация по биохимия. Бях един от основателите на Православното християнско дружество в университета, където учих по магистърска програма. Когато дойдох в Тексас, очаквах с нетърпение да се присъединя към местното дружество в Остин. Всъщност аз се познавах с Гейб, който е председател на дружеството в Тексаския университет. Запознахме се по време на едно мисионерско пътуване миналата пролет.

Аз едва сега научавам за програмата “Истинска ваканция”. Разглеждах националния уебсайт на Православното християнско дружество. Програмата изглежда чудесна!

Кенет: Да, предлагат се пътувания до много места, включително Гърция, Румъния, Константинопол, Йерусалим, Лос Анджелис, Мексико, Гватемала, Ел Салвадор и Доминиканската република. За тези дестинации се сещам в момента. Тези пътувания се предлагат по различно време, защото различните университети пускат студентите си в пролетна ваканция по различно време. Тези пътувания са много популярни и понякога е трудно да се запишеш за тях, защото се предлагат сравнително ограничен брой места, а студентите в страната, които членуват в дружеството, са доста.

Кен и Гейб, кажете ни – винаги ли сте били православни или сте се обърнали към Православието от друга вяра.

Гейбриъл: Аз съм роден и израснал в православно семейство. Преди да дойда в Остин, ходех на църква в Хюстън, в храма “Св. Георги Победоносец”, който е в юрисдикцията на Антиохийската патриаршия.

Бил съм няколко пъти в този храм. Това е голяма църква с много красив иконостас. Кен, ти от православно семейство ли произхождаш?

Кенет: Не.

Преди да станеш православен ходеше ли на църква? И ако си ходил на църква, каква беше тя и как научи за Православието?

Кенет: Преди да стана православен с родителите ми посещавахме англиканска църква. Докато растях, аз научих доста за Православието, защото родителите ми бяха част от едно движение, което условно може да се нарече “Евангелска православна църква”. Това бяха група протестанти от харизматични църкви, които се събираха, за да търсят корените на християнството. Впоследствие тези хора приеха православно кръщение и се присъединиха към Антиохийската патриаршия. Моето семейство напусна тази група преди този преход да приключи. Известно време се чувствахме като разкъсвани между Англиканската и Православната църква, но в крайна сметка и ние се присъединихме към Православната църква.

Мисля, че съм чувал за тази група. Един от тях е бил Питър Гилкуист, нали?

Кенет: Да, отец Питър Гилкиуст.

Не съм чел книгата, която описва пътя на тази голяма група християни към Православието, но знам, че хиляди души тогава са се обърнали към Православната църква. Чувал съм също, че книгата е повлияла на много хора по пътя им към Православието.

Момчета, кажете ни как Православното дружество ви помага във вашия духовен живот и по какъв начин се стремите да служите на обществото.

Кенет: Изключително полезно е да имаш приятели, които споделят твоята вяра и твоя стремеж към един преобразяващ живот в съвременен контекст. Това, че прекарвам времето си с православни младежи вместо с невярващи или със студенти, които не гледат сериозно на вярата, оказва огромно влияние върху живота ми. А що се отнася до служението ни в обществото, това е нещо, върху което едва сега започваме да работим. Всички членове на дружеството в Остин отиваме в Мексико. Надяваме се да натрупаме много опит там. Нашето дружество в Остин е доста младо и все още няма много членове, но броят ни се е увеличил четири пъти от началото на тази година.

Вълнуващо е, че броят ви е нараснал толкова много. Очевидно ще наблюдаваме нарастване на броя на православните студенти, тъй като все повече хора приемат Православието. Гейб, кажи ни с какво ти помага Православното дружество.

Гейбриъл: Определено е хубаво да знаеш, че не си единственият православен християнин в този огромен университет, в който се учат около 50 000 студенти. Срещаме се през седмица с о. Джордън или с о. Дейвид. На сбирките ни присъстват около 20 студенти. В седмиците, когато не се виждаме с отеца, се събираме в моята квартира, където обсъждаме откъси от Библията. Хубаво е да знаеш, че не си сам; хубаво е да се събираш с други православни младежи. Общуването помежду ни ни утвръждава във вярата. А когато ходим заедно на църква, е хубаво да знаеш, че не си единственият студент в храма.

Значи прекарвате много време заедно. Разбрах от о. Дейвид, че четете заедно.

Гейбриъл: Да, четем четивата от Евангелието и Посланията определени за неделята, която следва, и после ги обсъждаме. Четем и духовни книги. В момента четем “Великопостна пролет” на о. Томас Хопко. Най-вече е хубаво, че можем да се събираме, да четем Свещеното Писание и да се виждаме през седмицата, а не само в неделя.

Разкажете ни за мисионерското пътуване, на което заминавате в събота.

Гейбриъл: Както ви разказа и отец Дейвид, отиваме в сиропиталището “Св. Инокентий” в Мексико, което се ръководи от о. Майкъл Насър. Когато решихме да си търсим пътуване, на което да се запишем, се оказа, че всички места са заети. Затова националният комитет организира пътуването до Мексико специално за студентите от Тексаския университет и отпусна допълнително места за студенти от други университети, които не са успели да се запишат на нито едно пътуване. Отиваме в сиропиталището за една седмица и, доколкото разбирам, ще прекараме много време с момчетата и ще помагаме в строителните работи. Мисля, че това пътуване ще бъде много удовлетворяващо. Вече жънем плодовете на това пътуване, въпреки че още не сме тръгнали. Всички работихме усилено, за да организираме няколко проекта, чрез които събрахме пари за пътуването. Прекараното време заедно беше прекрасно! Организирахме благотворителна вечер, за чиято подготовка положихме доста усилия. Всички тези проекти ни сближиха един с друг. Станахме по-сплотени като група.

От разговора с о. Дейвид научихме, че членовете на дружеството посещават храма “Преображение Господне”.

Гейбриъл: Да, ходим главно там, защото там служи о. Джордън, който ръководеше Дружеството години наред. Ние водим един от часовете с децата в неделното училище в “Преображение Господне”. Също така организираме транспорт за хората, които искат да отидат на църква, но нямат кола. Сега по време на Великия пост в сряда и петък вечер ходим на преждеосвещени литургии в “Св. пророк Илия” и на бдения в събота пак там. Наблюдаваме добра посещаемост на богослуженията от страна на студентите.

Това е прекрасно! Така се насърчавате във вярата взаимно и заедно преминавате през литургичната година. Има още едно нещо, за което исках да те попитам. Имате ли някакви евангелизаторски проекти, чрез които се опитвате да популязирате Православието сред студентите в Тексаския университет?

Гейбриъл: Опитваме се да търсим начини за проповядване на Евангелието сред студентите. Трябва да отбележа, че масата студенти имат либерални и светски разбирания и много от тях се ядосват, ако им заговориш за вяра. Надяваме се да извършваме по-голяма евангелизаторска дейност в бъдеще.

Кажи ми какво уникално виждаш в Православното християнско дружество?

Гейбриъл: Православното християнско дружество има една уникална черта – то е всеправославно. В него се събират студенти от гръцката, антиохийската, руската, българската, сръбската и останалите юрисдикции. В Дружеството ние се събираме, обединени от Православието. Това е хубаво, защото ще покаже на епископите, че ние искаме в Америка някой ден да има една юрисдикция. Православното християнско дружество показва на всички в Америка, че ние православните сме една общност.

Какви поуки можем да си извадим от това интервю? Като православна държава е логично и в България да има подобна организация, която да функционира на университетско, а защо не и на гимназиално ниво. Без значение къде живеят по света, християните се нуждаят от място, където могат да отидат, за да се насърчават взаимно в това светско и хуманистично общество. Нашето най-голямо православно наследство са децата и наша отговорност е да подхранваме вярата им, защото се съревноваваме с много идеологии, които не са в съответствие с ценностите ни. След като в САЩ и Канада има 270 православни дружества в университети, трябва да си зададем въпроса - какво може да ни спре да направим същото в православна България?

Официалният национален уебсайт на Православното християнско дружество в САЩ е: www.ocf.net