ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Нашата църква - „Св. Ив. Рилски” в град Търговище - е построена с много вяра и лобов от родолюбиви българи през 1936 година. Вече повече от седемдесет години тя обслужва религиозните нужди на християните от града и околността. Невъзможно е граждани, гости и туристи на града, да не бъдат запленени от  красивата гледка. В близост до храма се зареждаш с едно благородно и любящо чувство. То те обладава с такава вътрешна мощ и сила, че сякаш ставаш непобедим. Храмът е разположен сред разкошен парк и цветна градина. В него миряните търсят и намират утеха, усещат необяснима сила, която внушава и подхранва мисълта за добро бъдеще. Стените на църквата, облицовани с гладки бели камъни, отразяват светлината. Пред самия й вход струи малка мраморна чешма с пауни и четири фонтанчета, построена в памет на митрополит Андрей Нюйоркски. В храма “Свети Иван Рилски” има чудотворен иконостас - уникален с това, че следва извивките на облата абсида, и със светещия купол.

Тук се съхраняват тленните останки на Северноамериканския и Австралийски митрополит Андрей.

Влезеш ли в храма, сякаш попадаш в един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата като живи струи. Онези, които виждат този свят, които усещат дълбоко в себе си този ансамбъл от цветове, са човеци на светлината, човеци със „звезди”. Художествената декорация, носеща духа на християнските добродетели, действа  не само благотворно, но и подсъзнателно. Златните ръце и голямата вяра на бележити иконописци са успели да пресъздадат по невероятен начин сцени от Стария и от Новия завет. Единството  на архитектура, декорация и  стенописна украса е внушително. Отвсякъде струи хармония от цветове и звуци, мека и нежна светлина, топлина и уют. Свети църквата, стотици свещи горят, прогарят времето. Трептят пламъчетата, недокосвани от вятър, от въздишка. Трептят, пукат, оглеждат се в очите ни, в душите ни. Подобно на пламъка на тези светила животът ни е ярък, изпълнен с покой, радост и любов. А музиката в храма сякаш докосва душата ни и неусетно се  слива с мелодията на сърцето. Тя ни връща желанието да продължим напред, пробужда сърцето и търси пътя на истината. Чрез нея изплакваме скритите си стенания, притаените болки и преглътнатите пред другите сълзи. Хармонията на нейните звуци сякаш отмерва ритъма на небесната мелодия, а самото небе е сцена, където се сливат въображение и реалност. Дори тишината в храма сама по себе си е музика, носеща нещо красиво и тайнствено. В живота има неща, които не искат въпроси, не чакат отговори. Това са нещата, които дават сила на човешката същност. Това са неща неприкосновени и безгранични. Само в храма можеш да ги усетиш.

Нашата джамия - „Сахат Джамиси” в град Търговище - е разположена в близост до църквата. Построена е през 1722 година  от бележит майстор строител. Нарича се така, защото навремето  до нея е имало часовникова кула. Тя била дар за жителите на града в знак на благодарност за тяхното гостоприемство. Джамията е със семпла и нежна фасада. Тя е ниска квадратна постройка, заобиколена от красив, малък двор. Именно той е впечатляващата част от комплекса, изпълнен с дръвчета, цветна градинка, открит молитвен двор, пейки за отдих, а в средата – чешма с шестоъгълна конструкция.

От всеки ъгъл на чешмата струи бистра вода, която има специално предназначение. Освен за разхлада водата й се използва за извършване на  пречистващия ритуал преди молитва. Много често вярващи и невярващи отсядат в градинката пред храма, да споделят мнения и впечатления или  да отдъхнат от дълъг път. Джамията придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Дарения получава както от богати граждани, така и от  местната църква.

Вътре в храма е различно. Стените са облицовани с декоративни фаянсови плочи, които покоряват очите и събуждат спомените от детството с приказките на Шехерезада. Декорацията, характерна за мюсюлманското изкуство, е толкова пищна, че ти се премрежват очите. В центъра на молитвената зала виси изящен полилей, а по стените сякаш са кацнали малки, извити в горната си част прозорци. През тях слънчевата светлина пада на щедри снопове върху зашеметяващо изваяните фаянсови орнаменти. Така в храма се създава впечатление за един невероятен свят, носещ енергията на слънцето. Обстановката вътре помага по-лесно да стъпим с тяло и душа в святото пространство. Човек набира сили и изпитва емоционален подем. Сякаш някой тайно ти дарява топлина от своето сърце. Високо, вдясно от мястото, където имамът води молитвата, е изписано „Аллах”, а вляво - името на пророка Мохамед, след което следват имената на четиримата праведни халифа и техните внуци. Украсата е съсредоточена както по стените, така и в пода, който е покрит с изящно изработени килими  в ярки червени цветове. Според каноните на ислямската религия вътре в храма молещи и посетители са задължени да се събуват. Във входа на молитвената зала допълнителна дървена постройка е заделена  за жените и децата. Този микросвят, олицетворяващ ислямската религия, е своеобразен рай, който поддържа връзка с мюсюлманската общност от града и неговата околност. Това става посредством минаретата и призивите за молитва.

Християнският свещеник и мюсюлманският духовник в нашия град са в много добри отношения. Често са заедно на молебени за здраве и щастие. Вече няколко години християни и мюсюлмани честват заедно през януари - Антоновден и Деня на религиозната толерантност и търпимост. Между тях са  създадени връзки на взаимно опознаване и почит, особено полезни за преодоляване на предубеждения и предразсъдъци.

Строени в миналото от известни и неизвестни таланти, църквата „Св. Иван Рилски” и „Сахат Джамия” - тези земни светила – и днес даряват незабравимата си красота на всеки, прекрачил праговете им. Независимо от религията му! А ние,  създанията на Твореца, контролирайки разума и действията си, изпращаме позитивни мисли към цялото духовно сътворение. Обливайки го с любов, можем да продължим да се радваме на всички земни красоти. Те са толкова, колкото са звездите на небето. Ако живеем в хармония, ако запазим толерантността и уважението помежду си, дълго време ще бъдем дарявани със слънчевата топлина, прохладата на дъжда и райската наслада от неповторимата красота, която сама по себе си води до сътворението на новия живот.    

Но през последните години все по-често се говори за противопоставяне на християни и мюсюлмани, за жестока вражда между тях, за религиозен тероризъм. Много бих искал  хората да вярват в общите корени на религиите. Нали всички получаваме проблясъците от едни и същи небесни тела, дишаме един и същ въздух, любуваме се на прекрасното въздействие на заобикалящите ни чувства и емоции. Необходимо ли е тогава да има разделение между нас? Ние, хората, макар и толкова малки пред всемогъществото на Христос или на Аллах, притежаваме  духовни ценности и качества, които ни извисяват. Бог ни е дарил с въображение, а умът ни е способен да „преминава” през покрива на стаята, да се слива с пространството, да преминава  през облаците, слънцето и месеца, да докосва звездите.  Ето това сме ние, хората, създадени от Бога, съзнателни същества, които светят с жива сила. Имайки предвид изключителните възможности на човека, не трябва да допускаме зараждането на омраза, вражда и противоречия между нас. Искрено се надявам хората постепенно да се осъзнаят, да видят, че освен материалната обвивка, която е носителка на видимата красота, съществува и друга, духовната. „Съществените неща са невидими за очите” – пише Екзюпери в „Малкият принц”. За да живеем достойно, трябва да се стремим да разбираме смисъла на света и да носим отговорност за всеки свой избор. Нека  погледнем колко е велик, колко е безконечен и въздействащ Всемирът, а малък всемир сме ние.       

Казват, че ко­га­то Хрис­тос дошъл на Зе­мя­та, звез­да­та му дошла за­е­д­но с не­го. Но са­мо три­ма­та мъд­ре­ци от Из­ток я видели. Ко­га­то Хрис­тос от­но­во  ще дой­де на Зе­мя­та, не­го­ва­та звез­да ще бъ­де де­сет пъ­ти по-яр­ка, от­кол­ко­то пре­ди две хи­ля­ди го­ди­ни. Но тя ще бъ­де ви­ди­ма са­мо за оне­зи, ко­и­то са го­то­ви да въз­п­ри­е­мат Бо­жес­т­ве­на­та свет­ли­на. Затова, за да можем да я видим, да я възприемем, трябва да я търсим вътре в самите нас, в нашата Божествена същност. Ако в пъ­тя, по кой­то сме тръг­нали, нашата звез­да пос­то­ян­но из­г­ря­ва, то ние трябва да  сме сигурни, че гоним сиянието, но ако в пъ­тя, по кой­то сме тръг­нали, нашата звез­да пос­то­ян­но за­ляз­ва, то ние сме обитатели на тъм­ни­на­та. Чувал съм да казват, че когато изгубиш смисъл в живота, трябва да търсиш това, което свети. А това, което вечно свети, е нашата „звезда”.

Изгревът докосна земята, опипа пространството и незабелязано я обсипа с вълшебните си багри. Небето надникна с любопитно синьо око през решетката на многобройните дървета, преплетени в красива прегръдка. Всичко е зашеметяващо!  Как искам да надникна - там горе, далече, далече, зад видимото, там, където се раждат звездите... Но има неща в живота, които нямат своето обяснение, има неща, пред  които сме безсилни, независимо от постиженията на науката, независимо от успехите на човешкото въображение. Това са тайни, които ще останат между времето и живота. Животът продължава! И всичко ще бъде наред, ако изберем да обичаме!