ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

„Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука”. (2 Тим. 3:16) – пророчествува бъдещето, припомня миналото, дава закони за живота, предлага правила за благочестие и безспорно може да бъде определено като безценна съкровищница на доброто учение...

Безценна съкровищница, от която извира дълбока мъдрост...

Мисълта на човешкия ум може единствено да се изуми, а дъхът му да спре, когато обърне взора си към сътворението на небесните и земните тела... Сътворението показва, че светът има начало и това начало си има своята разумна причина, зад която се разкрива могъществото на Създателя. Както грънчарят с еднакво изкуство е направил хиляди съдове, без да изтощи сили и изкуство – така и Създателят на вселената, имайки творческа сила, привел в битие всичко видимо (1).

Ето защо в светлината на горенаписаното реших да издигна поглед към небето и в този миг видях звездите... Всяка звезда грееше като малко „слънце” на нощното небе... Небесната картина породи в мен въпроси „Къде се раждат тези прекрасни небесни тела?” Кой е техният създател?” Защо всяка се различава една от друга по блясък?” Но изведнъж притаих дъх и си казах – Не е душеполезно за миряните да се питат какво е горе на небето, долу на земята ... и се спрях.

В този миг мислите ми се устремиха към висотата на единствения извор на духовна светлина, духовна радост и мир – Небесния Отец - Създателя на видимия и невидимия свят, изпълващ пространството и времето. Въздесъщият. Небесният Отец, който Сам е казал за Себе си в Св. Писание: „Небето е мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще ми съградите и какво място за почивка? (Исая 66 : 1). Не аз ли изпълвам небето и земята (Йерем. 23:24)? Тези думи оказаха дълбоко въздействие на крехката ми душа и ми припомниха следното: В началото Бог сътвори небето и земята! Това блажено естество, тази ненамаляваща Благодат, тази любезна Доброта, това Начало на съществата, този източник на живота, този духовен Свят, тази непристъпна мъдрост – ето Кой сътвори в началото небето и земята!

В този миг погледнах отново към небето – цялото беше обсипано със звезди - каква изумително красива гледка, навсякъде цареше тишина, наслада за окото, но предназначението на тази красота не е само да носи радост за окото и душата, а е отражение на дълбокия Божествен промисъл според който всичко във вселената има огромно значение за мирното и нормално протичане на процесите в нея. Да погледнем за миг водите, красиви са със своя лазурен цвят, но Божественият промисъл за тях не се изчерпва с трепета от съзерцаването им, те  служат за украса и защита на сушата, за удовлетворяване на жизнените потребности на хората, извор са на земни блага...

Обръщайки поглед отново към нощната приказка съзерцавайки звездите и размишлявайки за Божественото изведнъж ме озари мисълта, че ние хората може да научим безкрайно много от небесните тела. Например, слънцето със своите лъчи разпръсква мрака и ни дарява със светлина. Лъчите му са така необходими и жадувани от нас – те са достоен пример към какво да се стремим в живота: да блестим със светлината на своите добродетели.

Поглеждам отново звездите – как блестят – какво спокойствие и мир излъчват. Мирът от който се нуждаем, за да не се съкрушава и плаши сърцето ни пред предизвикателствата на днешния и утрешния ден.

Тези безброй звезди греят като пламъчета на запалени свещи в навечерието на светъл празник – свещи запалени, за да свидетелстват пред светиите за нашето желание да се уподобим на тях, защото именно те блестят с добрите си дела като звезди на небосклона на църквата. Светиите – многостранни личности, ангели на земята; мълнии на богословската мисъл; светилници на благочестието; мъдри учители на света; светила за света и кормчии на Църквата; утвърждение за верните и съкрушители за еретиците; утешители за скърбящите и възпитатели за младите; лекари за всички страдалци и философи на неземна мъдрост; небесни човеци и божествени архипастири на Христовото стадо” (2).

Светиите като пример, че „добрите дела градят величието на човека”. Добрите дела и още: мъжеството, търпението, великодушието, правотата, благотворителността, любовта... Ето към какво трябва да се стреми човекът и да следва думите на Св. ап. Павел „Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.”(12:31). От тези слова лъха искрица надежда, че може да се очистим, оживотворим и с вяра и въздържание да богатеем с добри дела. По своята същност тази надежда е същевременно и копнеж за постигане на нещо трудно постижимо и на пръв поглед невъзможно за нас, но възможно за Бог, който знае всеки човек от какво се нуждае и това му дарява. И както е казал Роман Ролан „Няма мъгла, от която да не съществува изход”.

И ето отново се връщам към въпроса: „Къде се раждат звездите”?

Отговорът ми е еднозначен:

Там, където е изворът на блаженството, духовната радост и благодатта... а именно при Бог. 

Бог, който оживотворява всяка фибра, всяко небесно тяло, всяко земно тяло, всяко човешко сърце, всичко, греещо със светлината на Божественото, което прави света по-добро и по-красиво място.

Достатъчно е само да погледнем колко дивно и чудно всичко Бог е сътворил.

Да погледнем изгрева и залеза, да погледнем всяко Божие създание.

Да погледнем себе си и своите ближни.

Как да не се възхитим и да не славим Божието величие, милост и щедрост.  Как да не се убедим, че грижата на Твореца се простира над всичко във вселената.

Достатъчно е да насочим вниманието си към ролята на небесните светила, на които Бог е възложил чрез движението си да различават деня от нощта и да определят времената и годините. Указанията на небесните светила са необходими за човешкия живот. И както е казано „ако някой не търси прекалено много нещо в техните знамения, то при продължително наблюдение ще открие полезни личби.”

Безспорно човек може да научи много за дъжда, сушата, ветровете и по този начин, ако е пътешественик или мореплавател да се предпази от зло, ако е градинар или земеделец да се занимае със сеитбата на различни растения в подходящия момент.

Самият Господ е казал: „Днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено.” (Мат. 16:3) Дори Бог е предсказал, че в слънцето, луната и звездите ще се явят знамения за разрушение на вселената. „Слънцето ще потъмненее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпаднат от небето, и силите небесни ще се разклатят”(Мат. 24:29). Явен е във всичко това дълбокият Божествен промисъл към живота на човека и единственото мъдро решение е да не изпускаме из очи знаците на небето и из ум опита на живота, да творим доброто и правдата (3)”

И накрая остава надеждата, че повече хора ще си вземат поука и ще започнат да мислят, че животът не се изчерпва със земния  път и че непременно ще има съд, награда или наказание за всичко, което са извършили на тази земя. „Защото ако това не било така, то защо Небесният Отец е прострял такова величествено небе, послал земята, разширил морето, разлял въздуха, показал такава промислителност – ако не би желал да има грижа за нас докрай.”

Въздесъщият Небесен Отец, който с безкрайната си любов и нежност грижовно обгръща цялата вселена няма да изостави тези, които са създадени по негов образ и подобие.

Ето защо разумно е чрез силата на молитвата, „която движи ръката, която движи света”, с благодарност и силна вяра да се помолим за милост, мъдрост, търпение и за Божествената Благодат, която да просвети душите и сърцата ни, да ни преобрази и да ни помогне „всичко у нас да става с любов”.

Защото е нужна само една капка благодат, за да грее слънцето по-светло, звездите да блестят по-ярко, небето да бъде по-синьо, природата да грее с усмивка, птичките да изпълват пространството с весели тонове, безсловесните да са по-сърдечни, а хората да бъдат в светло настроение, с трезв ум и характер благ.

(1), (2), (3) Ибришимов, Г. Духовни бисери от Светите Отци. С., 1942.