ПРЕПОДОБНИТЕ ГЛИНСКИ СТАРЦИ


На 9/22 септември православната църква чества паметта на Събора на преподобните Глински отци.
През 2008 г. на 16 август Руската православна църква причислява към лика на светиите 13 подвижници, просияли в Глинската света обител. Това са преподобните: игумен Филарет (Данилевски, игумен през 1817-1841), архимандрит Инокентий (Степанов, игумен през 1862-1888), схиархимандрит Йоаникий (Гомолко, игумен през 1888-1912), схиархимандрит Серафим (Амелин, игумен през 1943-1953), схиархимандрит Илиодор (Голованицки, игумен през 1795-1879), йеросхимонах Василий (Кишкин, +1831), йеросхимонах Макарий (Шаров, 1801-1864), схимонах Евтимий (Любимченко, 1795-1866), схимонах Лука (Швец, +1898), монах Теодот (Левченко, +1859), схимонах Архип (Шестаков, +1896), монах Доситей (Колченков, +1874), монах Мартирий (Кириченко, +1865).
Създадено е тяхно иконописно изображение, тропар и кондак в тяхна прослава.
На 25 март 2009 г. са канонизирани още трима глински старци: схиархим. Андроник (Лукаш, +1974), схимитрополит Серафим (Мажуга, +1985), схиархимандрит Серафим (Романцов, +1976).
Знаменитата Глинска пустиня, посветена на Рождество Богородично, е основана в началото на XVI век на мястото, където се явила чудотворната икона “Рождество Богородично”, на 160 км от гр. Курск.
В продължение на близо пет столетия обителта се явява духовно-просветен център с огромно значение за Русия. Глинската обител се прославя със своята издателска, мисионерска, просветна и образователна дейност, както и с борбата си срещу сектантството и ересите.
В Глинската пустиня се е намирала чудотворната икона на Рождество Богородично, при която се случвали много чудеса и изцеления и към която се стичали поклонници от всички краища на Русия. Втората забележителност на Глинската пустиня бил нейният устав. Уставът бил по атонски образец и послужил за крайъгълен камък не само за устройването и разцвета на Глинската обител, но и на много други мъжки и женски манастири, които го взаимствали.
Глинската пустиня е и една от тези обители, за които старческото ръководство било утвърдено в устава. Всеки новопостъпил в манастира бил поверяван на грижите на определен старец, с когото ежедневно споделяли помислите си и се съветвали за всичко.
След революцията през 1922 г. новата власт закрива Глинската пустиня. В 20-те години на ХХ век всички храмове, освен болничния и камбанарията, били взривени, имуществото на манастира разграбено, а чудотворната Богородична икона изчезнала. Сградите на манастирския комплекс през годините били използвани за различни селскостопански нужди. При закриването на манастира монасите се пръснали по други манастири, някои поели енорийско служение или заживели при свои роднини, много от монасите били изпратени на заточение.
В годините на Великата Отечествена война, през 1942 г. обителта отново била открита. През 40-50 години там отново процъфтяла традицията на старчеството, но при гоненията при Хрушчов, през 1961 г. манастирът бил отново затворен, а монасите прогонени без право да вземат със себе си пари, дрехи или храна за из път.
От 1954 г. в Глинската пустиня се подвизавал схиархимандрит Йоан (Маслов), който, като използвал различни архиви в страната, възстановил архива на Глинската пустиня. Въз основа на събраните данни, написал и публикувал “Глинската пустиня. История на обителта и нейната духовно-просветителска дейност през ХVI-ХХ в.” и “Глински патерик”, който послужил за основа на извършената канонизация на Глинските подвижници.
През 1994 г. Глинската обител била върната на Църквата, а от 1996 г. е със статут на ставропигия на подчинение на митрополита на Киев и цяла Украйна. Оттогава тече усилена работа по възстановяването на манастирските храмове и сградите.