ПРЕПОДОБНИТЕ ГЛИНСКИ СТАРЦИ

Версия за печат

На  9/22 сеп­тем­в­ри православната църква чества па­мет­та на Съ­бо­ра на пре­по­доб­ни­те Глин­с­ки от­ци.

През 2008 г. на 16 ав­густ Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва при­чис­ля­ва към ли­ка на све­ти­и­те 13 под­виж­ни­ци, про­си­я­ли в Глин­ска­та света обител. Това са преподобните: игу­мен Фи­ла­рет (Да­ни­лев­с­ки, игумен през 1817-1841), ар­хи­мандрит Ино­кен­тий (Сте­па­нов, игумен през 1862-1888), схи­ар­хи­мандрит Йо­а­ни­кий (Го­мол­ко, игумен през 1888-1912), схи­ар­хи­мандрит Се­ра­фим (Аме­лин, игумен през 1943-1953), схи­ар­хи­мандрит Или­о­дор (Го­ло­ва­ниц­ки, игумен през 1795-1879), йе­рос­хи­монах Ва­си­лий (Киш­кин, +1831), йе­рос­хи­монах Ма­ка­рий (Ша­ров, 1801-1864), схи­мо­нах Ев­ти­мий (Лю­бим­чен­ко, 1795-1866), схи­мо­нах Лу­ка (Швец, +1898), мо­нах Те­о­дот (Лев­чен­ко, +1859), схи­мо­нах Ар­хип (Шес­та­ков, +1896), мо­нах До­си­тей (Кол­чен­ков, +1874), мо­нах Мар­ти­рий (Ки­ри­чен­ко, +1865).

Съз­да­де­но е тях­но ико­но­пис­но изоб­ра­же­ние, тро­пар и кон­дак в тях­на прос­ла­ва.

На 25 март 2009 г. са ка­но­ни­зи­ра­ни още три­ма глин­с­ки стар­ци: схи­ар­хи­м. Ан­д­ро­ник (Лу­каш, +1974), схи­митрополит Се­ра­фим (Ма­жу­га, +1985), схи­ар­хи­мандрит Се­ра­фим (Ро­ман­цов, +1976).

Зна­ме­ни­та­та Глин­с­ка пус­ти­ня, пос­ве­те­на на Рож­дес­т­во Бо­го­ро­дич­но, е ос­но­ва­на в на­ча­ло­то на XVI век на мяс­то­то, къ­де­то се яви­ла чу­дот­вор­на­та ико­на “Рож­дес­т­во  Бо­го­ро­дич­но”, на 160 км от гр. Курск.

В про­­дъл­­­же­­ние на бли­­зо пет сто­­ле­­тия оби­­тел­­­та се явя­­ва ду­­хов­­­но-прос­­­ве­­тен цен­­­тър с ог­­­ром­­­но зна­­че­­ние за Ру­­сия. Глин­­с­­­ка­­та оби­­тел се прос­­­ла­­вя със сво­­я­­та из­­­да­­тел­­с­­­ка, ми­­си­­о­­нер­­с­­­ка, прос­­­вет­­­на и об­­­ра­­зо­­ва­­тел­­­на дей­­ност, как­­­то и с бор­­­ба­­та си сре­щу сек­­­тан­­т­­с­­т­­­во­­то и ере­­си­­те.

В Глин­с­ка­та пус­ти­ня се е на­ми­ра­ла чу­дот­вор­на­та ико­на на Рож­дес­т­во Бо­го­ро­дич­но, при ко­я­то се случ­ва­ли мно­го чу­де­са и из­це­ле­ния и към ко­я­то се сти­ча­ли пок­лон­ни­ци от всич­ки кра­и­ща на Ру­сия. Вто­ра­та за­бе­ле­жи­тел­ност на Глин­с­ка­та пус­ти­ня бил ней­ни­ят ус­тав. Ус­та­вът бил по атон­с­ки об­ра­зец и пос­лу­жил за кра­йъ­гъ­лен ка­мък не са­мо за ус­т­рой­ва­не­то и раз­ц­ве­та на Глин­с­ка­та оби­тел, но и на мно­го дру­ги мъж­ки и жен­с­ки ма­нас­ти­ри, ко­и­то го вза­им­с­т­ва­ли.

Глин­с­ка­та пус­ти­ня е и ед­на от те­зи оби­те­ли, за ко­и­то стар­чес­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во би­ло ут­вър­де­но в ус­та­ва. Все­ки но­во­пос­тъ­пил в ма­нас­ти­ра бил по­ве­ря­ван на гри­жи­те на оп­ре­де­лен ста­рец, с ко­го­то ежед­нев­но спо­де­ля­ли по­мис­ли­те си и се съ­вет­ва­ли за всич­ко.

След ре­во­лю­ци­я­та през 1922 г. но­ва­та власт зак­ри­ва Глин­с­ка­та пус­ти­ня. В 20-те го­ди­ни на ХХ век всич­ки хра­мо­ве, ос­вен бол­нич­ния и кам­ба­на­ри­я­та, би­ли взри­ве­ни, иму­щес­т­во­то на ма­нас­ти­ра ­ раз­г­ра­бе­но, а чу­дот­вор­на­та Бо­го­ро­дич­на ико­на из­чез­на­ла. Сгра­ди­те на ма­нас­тир­с­кия ком­п­лекс през го­ди­ни­те би­ли из­пол­з­ва­ни за раз­лич­ни сел­с­кос­то­пан­с­ки нуж­ди. При зак­ри­ва­не­то на ма­нас­ти­ра мо­на­си­те се пръс­на­ли по дру­ги ма­нас­ти­ри, ня­кои по­е­ли ено­рийс­ко слу­же­ние или за­жи­ве­ли при свои род­ни­ни, мно­го от мо­на­си­те би­ли из­п­ра­те­ни  на за­то­че­ние.

В го­ди­ни­те на Ве­ли­ка­та Оте­чес­т­ве­на вой­на, през 1942 г. оби­тел­та от­но­во би­ла от­к­ри­та. През 40-50 го­ди­ни там от­но­во про­цъф­тя­ла тра­ди­ци­я­та на стар­чес­т­во­то, но при го­не­ни­я­та при Хруш­чов, през 1961 г. ма­нас­ти­рът бил от­но­во зат­во­рен, а мо­на­си­те про­го­не­ни без пра­во да взе­мат със се­бе си па­ри, дре­хи или хра­на за из път.

От 1954 г. в Глин­с­ка­та пус­ти­ня се под­ви­за­вал схи­ар­хи­ман­д­рит Йо­ан (Мас­лов), кой­то, ка­то из­пол­з­вал раз­лич­ни ар­хи­ви в стра­на­та, въз­с­та­но­вил ар­хи­ва на Глин­с­ка­та пус­ти­ня. Въз ос­но­ва на съб­ра­ни­те дан­ни, на­пи­сал и пуб­ли­ку­вал “Глин­с­ка­та пус­ти­ня. Ис­то­рия на оби­тел­та и ней­на­та ду­хов­но-прос­ве­ти­тел­с­ка дей­ност през ХVI-ХХ в.” и  “Глин­с­ки па­те­рик”, кой­то пос­лу­жил за ос­но­ва на из­вър­ше­на­та ка­но­ни­за­ция на Глин­с­ки­те под­виж­ни­ци.

През 1994 г. Глин­с­ка­та оби­тел би­ла вър­на­та на Цър­к­ва­та, а от 1996 г.  е със ста­тут на став­ро­пи­гия на под­чи­не­ние на мит­ро­по­ли­та на Ки­ев и ця­ла Ук­рай­на. Отто­га­ва те­че уси­ле­на ра­бо­та по въз­с­та­но­вя­ва­не­то на ма­нас­тир­с­ки­те хра­мо­ве и сгра­ди­те.