БОГОСЛОВСКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРАЗНИКА “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

Версия за печат

Откъс от Магистърската теза ПРАЗНИКЪТ “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” В ХРИСТИЯНСКОТО ИЗКУСТВО към Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”

Богословие на събитията на Въведение на Пресвета Дева Мария в Йерусалимския храм.

Въвеждането на Пресвета Богородица в Йерусалимския храм се извършило според запазените разкази на Свещ. Предание по следния начин. Праведните родители на Пресвета Дева Мария Йоаким и Анна, подобно на Анна, майката на пророк Самуил, молейки се за избавление от безплодието, дали свещен обет, че ще посветят в служба на Бога своето дете, ако Бог ги дари с рожба.[1]

Бог чува тяхната дългогодишна пламенна молитва и ги дарява с дъщеря, която нарекли Мария. “И така, благодатта (защото това означава в превод името Анна) ражда Господарката (защото това означава името Мария, понеже, като стана Майка на Твореца, тя наистина стана Господарка на всички твари)” – казва св. преп. Йоан Дамаскин.[2]

Когато малката Мария навършила 3 години, родителите й изпълнили обета, който дали пред Бога, преди още тя да се роди.

За тържеството на Въведение на Пресветата Дева в Йерусалимския храм, както описва това събитие Църковното Предание, праведните Йоаким и Анна, произхождащи от древния царски Давидов род[3], поканили в Назарет[4], където живеели, всички свои родственици, свикали непорочни девици и приготвили много свещи. Пристигайки от Назарет в Йерусалим – благоговейно и тържествено вървели към Божия храм, подобно на старозаветното шествие с ковчега на завета към Соломоновия храм (1 Парал. 15). Невръстни девойки със запалени свещи в ръце и пеейки съпровождали Отроковицата, водена от благочестивите си родители, а след нея радостно вървели роднини, съседи и познати.[5] Константинополският патриарх Герман, автор на някои от песнопенията на този празник, влага в устата на св. Анна думите: “Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: “Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар”.[6] Първосвещеникът и свещениците с пеене на духовни псалми посрещнали Пресветата Дева, бъдещата Майка на великия Архиерей. Блаж. Йероним казва: “Входът на храма имал 15 високи стъпала, на които съответствали 15 псалми, като на всяко стъпало свещениците и левитите пеели по един псалом, възнасяйки служение Богу. На първото от тези стъпала родителите поставили невръстната Мария и когато снели от нея връхната дреха и по обичая я облекли в благолепни одежди, Господнята Дева сама, неподдържана и неводена от ничия ръка се изкачила по 15-те стъпала така, както би се изкачила в пълнолетна възраст и се спряла на най-горното стъпало. Щом Господ в невръстната Дева е явил нейното величие: това предсказвало вече каква ще бъде тя.”[7] Всички се удивили, виждайки 3-годишната Отроковица, толкова бързо да изкачва 15-те стъпала, като пълнолетна. “Божии Ангели – казва св. Георгий Никомидийски – невидимо я заобиколили и й служили. И макар те все още да не знаели за тайната на въплъщението, но като слуги на Господа, по Негова заповед, служели на Богоотроковицата при нейното изкачване.”[8] За царската украса на Богоотроковицата при нейното въвеждане в храма свети Теофилакт, архиепископ Български, казва: “Трябваше въведението на най-Божествената Отроковица да бъде достойно за нея, да не се докосва до този пресветъл и много ценен Бисер бедна одежда. Трябваше именно с царска одежда да я облекат, за най-голяма слава и украса.”[9]

Първосвещеникът Захария извършил необикновено дело за учудване на всички: въвел Отроковицата в Святая Святих, в която се намирал ковчега на завета и където по закона било позволено да влиза веднъж в годината само първосвещеника и при това единствено с очистителна жертвена кръв, която принасял за себе си и за греховете на народа, извършени по незнание, и където не само за жени, но и за свещеници било забранено влизането[10] (Евр. 9:7; Изх. 30:10). Но Божията Майка по Преданието била въведена в Святая Святих, подобно на старозаветния Божий кивот, който в древността с духовно веселие е бил внесен в Святая Святих (1 Парал. 15), и служил за предобраз на Пресветата Дева Мария – одушевеният кивот, който ще приеме да носи в себе си Христа Бога. Първосвещеникът Захария, син Варахиин, родител на Предтечата Господен, Божий пророк, предвиждайки бъдещето, въвел Пресветата Дева Мария в Святая Святих, по тайнствен Божи промисъл, бивайки тогава не от себе си, а от Бога воден. И не само първосвещеникът, въвеждащ Девата, но и всички съпровождащи я при входа на Божия храм – нейните родители, роднини и девиците били водени от Светия Дух. “Светата и Непорочната бива въведена от Светия Дух в Святая Святих”[11] – пее светата Църква. Пресветата Дева влязла в Святая Святих не само веднъж – в деня на Въвеждането й, а през цялото време на пребиваването си в храма тя свободно влизала винаги там, където било забранено под страх от смърт, даже и на първосвещеника[12] (Лев. 16:2). Както пее Църквата: “Ангелите като видяха влизането на Всечистата, се удивиха, как Девата със слава влезе в Святая Святих”[13]. Дори и ангелите са били обзети от удивление, защото това несравнимо влизане им открило, че вече наближава обещаното изкупление на човечеството чрез идването на Спасителя.[14] “Ангелският лик” заедно с вярващите се радва и “тайнствено тържествува”.[15] Първосвещеникът Захария, след като въвел малката Мария в Святая Святих, тъй като прозрял в нея таинница на великите Божии съдби, по особено Божие внушение й определил това място за място на постоянните й молитви. Св. Теофилакт казва по този въпрос следното: “В това време първосвещеникът, осенен от Бога, бил извън себе си и разбрал, че тази Отроковица е вместилище на Божествената благодат и е по-достойна от самия него да стои ежечасно пред Божието лице. И като си спомнил за казаното в закона за кивота, за който е заповядано да се намира в Святая Святих, той разбрал, че това пряко указва за тази Отроковица. И затова, без да се усъмни ни най-малко, се осмелил, въпреки постановленията, да я въведе в Святая Святих”.[16]

След Въведението тригодишната Отроковица останала да живее при храма, където трябвало да бъде възпитавана заедно с другите девственици според Свещ. Писание. Край Йерусалимския храм, както свидетелства Писанието (Изх. 38:8; 1 Царств. 1:28; 2:11; 4 Царств. 11:3; 1 Парал. 28:11-13; Йез. 40:45-46; Лук. 2:37) и историкът Йосиф Флавий, били построени помещения на 3 етажа, като на всеки етаж имало по 30 помещения – та всичко 90. В тях отделно живеели девойки, посветени и служещи на Бога, отделно вдовици, отделно назореите – отшелници, отделно свещеници и левити, и др.[17] Водейки чист и благочестив живот те били предобрази на бъдещите християнски монахини и монаси. Блаж. Йероним пише: “Принасяйки по обичая жертва на Бога и изпълнявайки своя обет, родителите на Пресвета Дева Мария я оставили да живее при храма и с другите девици да бъде възпитавана, а те се върнали в Назарет. Господнята Дева с годините израствала в благочестие по думите на св. прор. Давид: “баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме” (Пс. 26:10). Тя била удостоена с явяването на нейният Ангел. Това я пазило от всяко зло и я обогатявало с всякакви блага.”[18] В светия дом Божий тя непрестанно се упражнявала в молитва, в четене на Свещ. Писание и в ръкоделие. “Дух Светий – говори свещената песен – осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна”. “Пренепорочната Отроковица по време на живота си в храма била “хранена от ръката на Ангела”, “Гавриил изпратен бе храна да й носи”.[19] Всекидневната храна на Пресветата Дева била само това, което й носил Архангел Гавриил, а храната, която получавала от свещениците при храма, раздавала на бедните.[20] Св. Георгий Никомидийски описва явяванията на ангели на Пресветата Дева и разговорите им с нея така: “Според мярата, с която Пречистата от ден на ден растяла, в нея растели и даровете на Светия Дух. Тя пребивавала с ангели, за което узнал и Захария. Веднъж, докато служел в светилището, той видял някого, странен на вид, приличащ на ангел, който й подавал храна…”[21]

Скоро след въвеждането на Пречистата Дева в храма, починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, св. Анна се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с помещение при храма, близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма, но живяла кратко със своята Пресвята дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала. Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.[22]

След загубата на всичко най-скъпо, което можело да я привързва към земята, Пресвета Дева Мария изцяло отдала сърцето си на Бога. Подражавайки ревностно на чистотата на небесните си събеседници и преизпълнена със серафимски пламенна любов към Бога, тя твърдо решила да не допуска до себе си и мисъл за каквато и да било земна любов. Сиротството и постоянното й уединение, простотата, безусловното й смирение пред Бога, й спомогнали още от младини да стане това, което останала до края на живота си – `рабиня Господня`, както тя сама назовава себе си (“Ето рабинята Господня.” (Лук. 1:38). У нея имало само един стремеж – да бъде покорна на Божията воля. Всевиждащото Божие око наблюдавало този велик характер, толкова подобаващ за Божия Майка.[23]

Пресветата Отроковица следвала реда установен в храма и се отличавала с такива прекрасни качества на душата, че светите отци наричат живота й при храма, пример за чист и свят живот. “Св. Амвросий Медиолански я описва като Дева не само по плът, но и по дух и тъй рисува духовно-нравствения й лик: по сърце смирена, в думи Богомъдра, при разговор съсредоточена, в беседи благоприлична; никого не огорчила, на всички добро правила, от бедни не странила. Външният й вид изразявал това вътрешно, духовно съвършенство.”[24] 

Пресвета Дева Мария живяла в Йерусалимския храм около 12 години. Достигайки пълнолетие тя сама пожелала да посвети себе си Богу, давайки свещен обет за вечно девство.[25] Самото Въведение на Пречистата Дева в храма било вече предобраз на този обет. “Невесто на Царя-Бог, ти се посвещаваш сега в подзаконния храм да се пазиш за Него, Всечиста” – пее светата Църква.[26] Според апокрифните разкази и учителите на Църквата (напр. VІІІ в. – св. Герман и св. Тарасий, патриарси Консантинополски, ІХ в. – св. Георгий Никомидийски), Пресвета Дева Мария първа се посветила в девство за Бога, тъй като тази прекрасна добродетел, толкова хвалена и почитана в християнството, у юдеите не е била на почит (Втор. 7:14; Бит. 19:31-38; Съд. 11:37-39). Но Бог й вдъхнал усещане за девството, напълно различно от разбирането на народа – на нея, която той избрал, за да се сбъдне Писанието: “ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.” (Ис. 7:14).[27] Пресветата Дева, изучавайки свещените книги на Писанието, неведнъж чела пророчеството на Исаия и винаги в нея пламвала гореща любов към очаквания Месия и към Девицата, на която й било предопределено да стане Негова Майка. Размишлявайки за великото достойнство на тази блажена Богоизбраница и знаейки от пророчествата, че времето на пришествието на Месия наближава, тя предполагала, че тази Девица вече би трябвало да съществува и често от дълбините на душата си и със сълзи на очи молела Господ да я удостои да зърне лицето на Божията Майка.[28]

Когато Пресветата Дева навършила 15 години[29] – годините, в които според юдейския обичай трябвало да напусне светото жилище на своето благочестиво възпитание и да встъпи в брак, тя решително отговорила на първосвещеника и свещениците, че още от своето зачатие е посветена от родителите си на единия Бог и впоследствие сама му е дала обет да запази девството си завинаги, поради което не може да се омъжи, и че няма сила в света, която да я накара да измени на този обет и да встъпи в брачно съжителство. Това твърдо и решително заявление на Девицата удивило и поразило първосвещеника и свещениците. Новостта на обета и необичайната за средата на израилевите девици постъпка, тъй като в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служение Богу, а така също и неприкосновеността на обета, имащ силата на закон (“Ако човек даде обет пред Господа, да го изпълни!”) – ги поставили в затруднено положение. Те не можели нито да отменят закона относно обета, нито да принудят Пресвета Дева Мария да го наруши. Същевременно не можели и да й позволят да изпълни този обет, а така също и да остане в храма, поради липсата на предишни такива примери. Те се събрали на съвещание помежду си, но колкото и да мислели все достигали до едната от двете възможности: или да я принудят да се омъжи, или да й позволят да остане при храма, но в същото време считали и едното, и другото за явно нарушение на закона, а оттам – и за голям грях. Като видели, че съвещанието им не може да стигне до окончателно решение, първосвещеникът и свещениците решили да изпросят от Бога разрешение на недоуменията си и усърдно се помолили пред Святая Святих. След тази молитва първосвещеникът влязъл в Святая Святих, за да получи отговор. Там му се явил Ангел Господен, който му казал: “Захарие! Събери неженените мъже от Иудиното коляно, от рода Давидов, нека да донесат жезлите си и комуто Господ покаже знамение, на него ще дадеш Девицата, за да пази девството й”. Първосвещеникът Захария съобщил на свещениците за повелението на Господ и когато настъпил установения от Макавеите празник на обновяването на храма, той събрал жезлите на мъжете от Давидовия род и извикал пред целия народ: “Господи Боже! Посочи мъжа, достоен да се сгоди за Девицата!” и внесъл жезлите в светилището на храма. Когато ги изнесъл, първосвещеникът видял, че знамение имало само върху този, който принадлежал на 80-годишния дърводелец Йосиф – родственик на Пречистата Дева Мария, мъж с праведен живот, който с нетърпение очаквал избавлението израилево. Жезълът бил разцъфнал и върху него била кацнала гълъбица, която се спуснала над главата на Йосиф. Тогава първосвещеникът Захария му подал жезъла и му казал: “Приеми Девицата при теб, за да я пазиш!”[30] Така праведният мъж Йосиф станал обручник на Пречистата Дева, която приел от ръцете на първосвещеника и свещениците не за обичайно съпружество, а за да пази чистотата й, и под името на съпруг станал само пазител на девството й и на високата й святост, служейки на обета, който тя дала пред Бога.[31]

Праведният Йосиф произхождал от царски род, потомък на Давид и Соломон, но той не съединявал в себе се знатността на рода си  със земното величие и богатство на предците си, повечето от които били царе и пророци, а наследил от най-добрите измежду тях съкровище от добродетели, праведност и святост, така че Сам Светият Дух го нарекъл `праведен`. Божественото Евангелие свидетелства за това в негова похвала: “А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен…” (Мат. 1:19). Затова и бил удостоен с велика чест: било му поверено да служи на тайната, която, бидейки скрита от сътворяването на света, била предопределена преди вековете за слава на вярващите. До 80-годишната си възраст той живял като обикновен и трудолюбив дърводелец със съпругата си Саломия, от която имал четирима сина и две дъщери (в светото Евангелие се споменава за тях със сборното наименование `братя и сестри на Господа`). В Преданието се казва, че след кончината на жена си Саломия той “живял много години като вдовец”. В това положение го застигнал изборът на Божия Промисъл, действащ понякога в света по такива обикновени начини, че не само тези, пред които и за които това се извършва, но дори и тези, които биват избирани за инструменти за привеждането им в действие, не забелязват важността и значението им, както Господ направил това и в настоящия случай.

Сгодяването на Девицата за праведен мъж наметнало покривало на тайнственост върху извършилото се дело на нашето изкупление. Светите отци казват, че преди всичко е било необходимо делото на Божественото домостроителство да бъде скрито от исконния враг на човешкия род.[32] В тази връзка св. Йоан Дамаскин казва следното: “Тъй като врагът на нашето спасение наблюдаваше девиците заради пророчеството на Исаия: “Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14), “което ще рече: с нас е Бог” (Мат. 1:23), то, за да може “Този, Който улавя мъдрите в лукавството им” (Йов. 5:13-слав.; 1 Кор. 3:19-слав.), да улови този, който винаги се хвали с мъдростта си, Девицата бе сгодена от свещениците за Йосиф като нов свитък, даден на онзи, “който знае да чете книга” (Ис. 29:11). Този годеж бе охрана за Девицата и заблуди наблюдаващия девиците.”[33] Св. Григорий Неокесарийски (†265) казва, че Девицата е сгодена с цел врагът да не научи веднага тайната, тъй като бил чувал думите на пророк Исаия и постоянно дебнел, та по някакъв начин да причини безславие по времето, когато тази тайна трябвало да се изпълни. Така Господ, за да скрие тайната от врага, благоволил да дойде чрез сгодена Девица. Божият промисъл наредил обстоятелствата така, че с цялата необходима поверителност се осъществило вечното предопределение за спасението на човечеството.

Като ден на обручението на Божията Майка за праведния Йосиф в някои древни гръцки паметници е посочен 23 януари.[34] След обручението в храма, праведният Йосиф тръгнал с Пресветата Дева към Галилея, към своя беден дом в Назарет, считайки себе си за неин мним мъж и мним баща на Иисус Христос, до пълното откриване на света на тайната на въплъщението.