В памет на оптинските новомъченици за Христа – йеромонах Василий, монах Трофим и монах Терапонт

Следват откъси от монашеските дневници на оптинските новомъченици, публикувани в книгата „Червеният Великден”, издателство Витезда.

Откъси от последните записки на йеромонах Василий

Както пленникът е вързан с въжета и е лишен от свободата на дей­ствие, така падналият човешки ум е вързан от лъжливи, грешни мисли, така и човешкото сърце е вързано от похотливи, нечисти, страстни жела­ния.

И както пленниците биват с различни степени на свобода на дей­ствие: едните са в окови, други са в тъмница, трети между стените на затвора, така и човешкото сърце и ум биват с различна степен на истин­ност в мислите и чувствата си. Но пленникът си остава пленник, неза­висимо от условията на плена, така и падналият ум и сърце си остават паднали, тоест неистинни, за каквото и да си съставят мнение в мислите и чувствата.

Затова Господ казва: "Познайте истината и истината ще ви направи свободни", а светият Апостол: "Където е Духът Господен, там е свобо­дата".

***

Виждаш, че всички наоколо са по-достойни от тебе, по-честни, по-­праведни, по-смирени, по-чисти. И се радваш от това, че те не презират тебе, последния, просяка, не се гнусят да общуват с тебе, а разговарят като с равен, седят до тебе на една маса, заедно с теб ходят в храма и никога нито на дело, нито с думи, нито с поглед не си позволяват да ти покажат твоето недостойнство и нечистота. Търпят те близо до себе си, прикриват недостатъците ти, грешките ти, греховете ти, милосърдни са и дори понякога те молят да изпълниш някакво послушание, като по то­зи начин ти оказват особена чест, внимание и те въздигат до ранга на слуга, а понякога дори и на приятел.

Господи, те ми прощават моята скотщина и се обръщат с молба към мен! Не е ли радост това, не е ли рай? .. но всичко това са само помисли на смиреномъдрието, а самото смирение не живее в окаяното ми сърце.

Виждам как трябва да бъде, но не мога да постигна това.

Господи, дай ми Твоето смирение и кротост и изпълни сърцето ми с тях, и го преизпълни, за да не остане място за нищо друго, а само за Твоето пресладко смирение.

***

При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме ... Изтичат от сър­цето ми реките вавилонски, реките на осъждането на моите братя, на тщеславието, реките на малодушието, на страха пред всяко послуша­ние, реките на самоугаждането и самосъжалението, реките на славолю­бието и гнева, унинието, леността, скръбта, peкитe на всякаква скверно­та, хула, неверие, лукавство, нечистота.

Седя край сърцето си и плача за неизчерпаемостта на тези реки. По­дземните бездни пълнят реките, и реките на моите страсти се пълнят от греховната бездна на сърцето ми. Господи! Това е бездна. Адска безд­на. Там няма на какво да се опреш, няма нищо, което да те успокои. Всичко е вик, всичко е мерзост, всичко е пустота.

Боже, в Твоето име спаси ме и ми подай ръка, като на Петър.

***

Виждаш ли, че ежедневно добавяш нови грехове към предишните?

Че всеки ден се връщаш в калта и тинята на своите страсти и пороци?

Виждаш ли, че всяко дело, извършено от тебе, те изобличава - твое­то невежество, нечистотата на ума и сърцето ти, цялото ти несъвър­шенство? Всичко твое - и делата, и мислите, и чувствата ти - всичко е осакатено, всичко има дефект, примесено е с порок, нечистота, всичко е оскъдно, сиротно.

Виждаш ли как страстите са те обкръжили и си играят с тебе, като те прехвърлят от едни ръце в други? Как те, дори като те оставят за из­вестно време на мира, ти се присмиват, наблюдават те отблизо как ти, немощният, сам пораждаш тщеславие, забрава, безгрижие. Смеят ти се, защото само от едно тяхно докосване целият ти вътрешен мир и покой ще бъдат разрушени и ще изчезнат; смеят ти се, защото ти си тяхна собственост, техен роб, роб, който от горе на всичко смята себе си за свободен. Това лицезрение на роба, който се смята за господар, им до­ставя особено удоволствие.

Виждаш ли сърцето си, от което изтичат греховете? Как то клевети ден и нощ братята ти, всички хора, целия свят?

Изцели ме, Господи. Спри потока от нечистотии, грях и пороци. „Серд­це чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей”.

***

Старецът Силуан пише: "...и окаяната ми душа ще слезе в ада". Тако­ва било неговото вътрешно трезвение в борбата със страстите, особено с гордостта и тщеславието.

Господ ти дава сили да слезеш в ада, като приковава зрението ти към виждането на собственото ти клеветящо сърце, и да се измъчваш и да обгаряш себе си с огъня на тази клевета. Вярата те пази невредим в то­зи пламък на отчаянието и те утешава с това, че Господ вижда това и милостиво винаги е готов да ни се притече на помощ, но ни учи на тър­пение. "Къде беше, Господи?" - попитал свети Антоний Велики, когато бесовете го пребили. - "Бях тук и те гледах ... "

Но е възможно и друго. Да възлюбиш ближния като себе си, да се молиш за него, като за самия себе си и пo този начин да видиш, че гре­ховете на ближния са твои грехове, да слезеш с тях в ада, с тези грехо­ве, заради спасението на ближния си.

Господи, Ти си ми дал любовта и ме промени целия и сега не мога да постъпвам иначе, освен да поема в себе си мъката заради спасението на моя ближен. Стена, плача, боя се, но не мога иначе, защото Твоята лю­бов ме води и аз не искам да се разделям с нея и в нея намирам надежда за спасение и не се отчайвам докрай, като я виждам в себе си.

***

„Чрез Светия Дух ние познаваме Бога. Това е нов, непознат за нас орган, който ни е даден от Господа за познаване на неговата любов и Неговата благост. Това е някакво ново око и ново ухо за виждане на не­видимото и чуване на нечуваното.

Това е все едно да ти дадат криле и да ти кажат: а сега можеш да ле­тиш по цялата Вселена.

Светият Дух - това са крилата на душата".

Тук свършва монашеският дневник на йеромонах Василий, който веднъж беше казал в изблик на духовна радост: "Бих искал да умра на Пасха под звуците на камбаните".

Последно писмо на инок Трофим

"Добър ден, мои братя, сестри и родители по плът в този живот. Дай, Боже, някой ден да станем и по дух, следвайки нашия Господ Иисус Христос. Тоест да ходим в Божия храм и да изпълняваме заповедите на Христос, нашия Бог.

Засега все още съм инок Трофим, от свещенството съм още далеч.

Бих искал да ми помагате, но само с молитви, ако се случва да ги чете­те. Това е най-възвишеното нещо - да живееш духовен живот. А парите и всякакви подобни неща (дрехите и храните) са семената на дявола, плътски нечистотии, по които всички сме полудели ... Да ви пази Господ от всичко това. По-често удряйте спирачките пред храма, изповядвайте греховете си. Това е най-важното в живота. Саша с момчетата ходиха ли на църква за причастие след кръщението? Ако още не са се причас­тили, нека побързат. Скъп е всеки ден. Светът отива към гибел. За при­частие могат да отидат и до Тулун. Да ви помогне Господ да разберете това и да го изпълнявате. Старая се колкото може по-често да ви поме­навам ...

Не пиша на никого, само защото се уча да бъда монах. А ако си ходя в отпуска и ако тук при мен идват роднини, тогава нищо няма да излезе. Това вече и други са го изпитали. Мнозина казват - голяма работа, как­во от това? А после, след пострижението, оставят манастира и се връ­щат в света. А това вече е гибел. Монахът трябва да живее само в ма­настир и тайно. Да се старае да бъде сам. "Монос" означава един, сам. Тоест манастирът е място, където човек живее сам и се моли за всички. Това въобще не е лесно.

Поздравявам ви мои родители, братя и сестрите с вашите жени и мъ­же и всички, които ме познават с празника Рождество Христово. Поже­лавам на всички духовна радост, блага и здраве в нашия Господ Иисус Христос.

Благодаря ви за парите, за кафето и за снимката. Колетът още не съм го получил. Защо не ми пише Саша? Да не е обиден? И Лена, и Ната­ша? Разберете ме правилно: аз нищо не съм изгубил, обратно - наме­рих! Намерих духовния живот. Това е моят живот. Това въобще не е лесно.

Молете се един за друг. Прощавайте си един другиму. Всичко оста­нало е суета, без която може да се живее. Трябва само да го разбереш.

Да ви даде Господ сили да прецените добре и да направите своя из­бор. Простете ми родители, братя и сестри.

С любов в Господа, недостоен инок Трофим. 28 декември 1992 година".

Откъси от дневника на монах Трофим

Кратки мисли

Православната вяра дава душевен мир.

Не пренебрегвай мнението на враговете си, които забелязват слабос­тите ти.

Дори с мисълта си не докосвай чуждите грехове. Трябва да избягваме всякакво любопитство (да разузнаваме, напраз­но да приказваме, излишно да разглеждаме нещо). Като се върнеш у дома трябва веднага да се покаеш за всичките слу­чайни пропуски, които са се случили по пътя ти. Дали с очи мимоходом си погледнал нещо лошо, или ухото ти е чуло нещо непотребно, или езикът ти е изрекъл нещо излишно.

За храната

Храната трябва да се употребява всеки ден така, че тялото, подкре­пяйки се, да бъде приятел и помощник на душата в придобиването на добродетели. Иначе може да се получи тялото да отслабне и душата с него ... Хранещите тялото си без мярка оставят душата си гладна.

30 дни на Страшния Съд

О, братя! Помислете какви трябва да бъдем ние, които ще даваме от­чет за всяка постъпка, за голямото и за малкото! Даже за всяка празна дума ще дадем отчет пред Праведния Съдия.

Нашата радост е в радостта на ближния.

Господ е казал: "Обичай ближния си като себе си" (Мат. 22:39). В нашия живот има много радости и скърби. Ние често изпитваме чувство на радост по най-различни причини. Веднъж радостта е голяма, друг път малка, понякога е шумна и весела, а понякога тиха и спокойна.

Но несъмнено, най-голямата, истинската радост е радостта на ближния, когато виждаме как някой друг се радва, особено ако самият ти си до­ставил тази радост. Откъде произлиза тази радост? Господ е казал: "Обичай ближния си като себе си" (Мат. 22:39). Ряд­ко се среща човек, който напълно изпълнява тази Божия заповед. Но дори и не в такава степен, донякъде във всеки от нас я има тази любов към ближния. Поне малко, но във всеки има жалост към нещастието на ближния. Няма човек, който поне малко, веднъж в живота си да не е из­питал тази любов.

Част от килийните записки на инок Терапонт

„Достатъчно ни е да се грижим само за своето спасение. Към недо­статъците на брата, като ги виждаме и чуваме, да се отнасяме като глу­хи, слепи и неми - без да виждаме, без да чуваме и без да говорим, без да се показваме мъдри. Но към себе си бъди внимателен, разсъдителен и проницателен”.

„Когато погребвали епископ Игнатий Брянчанинов, Ангелите пеели: "Архиерею Божий, Святителю отче Игнатие".

"Съвершенството се състои в това, не робски и не заради страха от наказание да се отдалечаваме от порочния живот и не заради надеждата за награда да правим добро с някакви условия и договори, като търгу­ваме с добродетелния живот, но като се откажем от всичко, дори от то­ва, което по обещание се съхранява с надежда, само едно да смятаме за страшно - да се лишим от Божията дружба, и само едно да признаваме за скъпоценно и въжделено - да станем Божии приятели. Това именно, според мен, е съвършенството в живота". (Св. Григорий Ниский).

За ползата от мълчанието блажения Диодох казва следното: "Както в банята, ако често отваряме вратата, топлината бързо излиза, така и ду­шата, ако иска често да говори, макар и добри неща да говори, изгубва съответната топлина през дверите на езика".

"Както е невъзможно окото да вижда без светлина или да се говори без език ... така без Иисуса е невъзможно да се спасиш или да влезеш в Царството Небесно".

"Господ иска от теб да се гневиш на самия себе си, да водиш борба със своя ум, да не се съгласяваш с порочните помисли и да не се услаждаш от тях. Но да се изкорени грехът и живеещото в нас зло може само с Божията сила. Защото не е дадено и е невъзможно за човека да изко­рени греха със собствени сили. Да се бориш с него, да му се противиш, да му нанасяш и да приемаш рани - това е в твоите сили; а да се изко­рени е Божие дело". (Св. Макарий Египетски)

"Мълчанието е тайна на живота в бъдещия век". (Преп. Исаак Сирин).