Начало › Публикувани отговори ›

За борбата със страстите

Версия за печатВерсия за печат

Здравейте. Радвам се, че попаднах на страницата на Вашия сайт в интернет. Също е много похвално, че изобщо го има този сайт, и че е предназначен специално за православни младежи. Аз съм на 25 години, но се смятам за младеж все още. Православен християнин съм официално от 2003 г. През тези години в църквата аз се отчаях от това, което видях, от това, което ми се случи и от отношението на свещеници и др. към мен. След тези 7 години в църквата стигнах до там да чуя от православен свещеник, на когото споделих проблемите си и затрудненията да ме посъветва да се обърна към психиатър. Когато прочетох статията Ви за унинието видях там повечето си проблеми откъде идват и съответно как да се боря с тази страст, а досега никой не беше ми казал това, че аз като православен трябва да имам упорита борба със страстите и т.н., тоест просто да ме насърчи някой да ми направи един разбор на проблемите кое от къде идва и т.н. За съжаление при 3-мата градски свещеника, при които съм ходил, все бързат или нямат време или някой ги притиска, препира и т.н. Те ще си отговарят, просто ми е тъжно, че в нашия град няма такива духовници, които да познават проблемите на младите и в частност моя, а оттам и пътя за решаването или справянето. Надявам се някой по-запознат с борбата със страстите и с проблемите на младежите да ми отговори в лично писмо на този адрес. Благодаря Ви предварително! Поздрави!

Отговаря: 
Александра Карамихалева

Здравейте!

От писмото ви не става ясно какъв, или какви са духовните Ви проблеми. Не зная нищо за Вас освен годините Ви и това, че от 7 години сте в Църквата, макар и да не става ясно какво точно разбирате под това да сте в църквата: участвате ли в тайнствата, изповядвате ли се, причастявате ли се... 

 

А борбата със страстите е основното в подвизаването, в това да си християнин. Целта на християнския живот е да станеш подобен на Христос, да се стремите към съвършенството въплътено в Личността на Христос. Това означава че трябва да откриете и да изкорените от себе си всичко, което е несъвместимо с този идеал: егоизма, гордостта, злоречието, зломислието, завистта, клеветата, алчността, осъждането, гневливостта, страстта към храната - изобщо всяка пристрастеност и т. н.

 

Не е трудно да разпознаете в себе си една или друга страст. Четете жития на християнски подвижници, аскети и пустинници, как те са се борели със страстите и не само ще се научите да ги разпознавате, но и ще се въоръжите с мъжество, решимост и сила да се борите с тях. Четете и Добротолюбието и св. Ефрем Сирин. Там също ще намерите конкретни и ясни указания за това що е страст, как се заражда, как се вкоренява в нас и как се изкоренява. Четете и наблюдавайте себе си: наблюдавайте движенията на душата си, какво я възпламенява и вълнува. Гледайте на изпитанията в живота Ви и в отношенията Ви с хората, като на средства Бог да Ви покаже кои са страстите Ви. Някой Ви каже нещо и душата ви се разпалва - значи сте гневлив, или честолюбив, или мнителен... Гледате на чужд успех и се дразните - значи сте завистлив, значи любов не Ви достига... и т. н. Вечер премисляйте себе си: поведението си през деня, мислите си, чувствата си и какво ги е породило, в коя страст у Вас се коренят. Захванете се с изкореняването първо на най-силните Ви страсти. Правете го съзнателно и целенасочено и молете Бог да Ви укрепява в тези Ваши усилия, защото без Него няма да се справите.


А пред свещеника бъдете конкретен, назовавайте греховете си с точните им имена като пред Бога. Щадете времето им - те са претоварени с грижи. Не гледайте на тях сякаш са Ви длъжни, а бъдете благодарен за всяка минутка, която съумеят да ви отделят. Те ежедневно се молят и служат Литургия за вас, дори в годините, когато сте нехаел за Църквата, така че Вие сте им длъжник. Опитайте се да изкупите този дълг като се молите и вие за тях и се изпълвате с благодарност, а не като ги осъждате. Тогава и духовен наставник ще си намерите. Бог ще Ви  изпрати.