Заповедта на Христа да положиш душата си за ближния

Версия за печатВерсия за печат

Здравейте,   бихте ли ми изяснили какво означава да положиш душата си за ближния и ако твоят ближен не приема някои Христови послания, но не е престъпник,  как да продължите заедно,   това че го оставяш,  защото искаш да построиш живота си на Христовите думи, а не на суетната любов към света,   означава ли, че не изпълняваш заповедта на Христа да положиш душата си за ближния. Възможно ли е да обичаш света и БОГ или, ако обикнеш едното, следва омраза към другото?

Отговаря: 
Александра Карамихалева

Здравейте!

От писмото Ви не става ясно какъв е Вашият случай, дали питате "по принцип" или сте пред конкретен проблем и в недоумение как да постъпите. Ако имате предвид конкретен Ваш близък, то какъв Ви е той, какво Ви свързва и какво в него, във вашите отношения Ви смущава, като православен християнин?  Тъй като въпросът Ви е зададен съвсем общо, и моят отговор ще е такъв, с уговорката, сам да прецените и разсъдите как да постъпите в конкретния случай.


Най-общо казано: всички решения на един християнин трябва да се взимат с оглед на спасението т. е. с оглед на това, душата му да става все по-подобна на Христа, човек все повече да отобразява в себе си, в постъпките си, в отношенията си ХРИСТОВИЯ НРАВСТВЕН ИДЕАЛ. 


"Да положиш душата си за ближния" означава да пренебрегваш собствените си интереси, удобства, честолюбие, гордост, егоизъм... заради доброто на другия и в името на мира и любовта, но не означава да правиш компромиси с християнските си убеждения и с вярата си.

Наивно е да мислим, че хората, с които Бог ни обгражда ще са идеални, че ще ни е лесно да живеем покрай тях като християни. Те, със своите слабости и недостатъци, ще са по-скоро изпитание за вярата ни и проверка за това доколко сме отобразили в себе си Христос и всичко, което е Той: любов, търпение, кротост, правда, мир, истина, благост, себежертвеност... В отношенията си с тях, наблюдавайки себе си, можем, с Божията помощ, да разберем своите недостатъци и да се упражняваме в преодоляването им, както и да се упражняваме в добродетелите. Но, ако лошото влияние на Вашия ближен е твърде силно за Вас и не можете да му устоявате, ако той Ви отклонява от християнския начин на живот и Ви влече към грях, по-добре прекъснете тази връзка и това влияние, следвайки думите: „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена...” (Мат. 5:29,30).  Отдалечете се, за да не погубите душата си, но не оставяйте своя ближен в молитвата си за него. Ще се радваме, ако сте по-конкретен в следващото си писмо, за да сме Ви по-полезни.