Защо Бог ни праща болести

Версия за печат

    По-го­ля­ма­та част от бо­лес­ти­те ни са по при­чи­на на гре­хо­ве­те. За­то­ва най-доб­ро­то сред­с­т­во за пред­паз­ва­не и из­це­ле­ние от тях е да не гре­шим.

Гре­хът по­ра­зя­ва не са­мо ду­ша­та, но и тя­ло­то. В ня­кои слу­чаи то­ва е съв­сем оче­вид­но. В дру­ги, ма­кар и да не е та­ка яв­но, ис­ти­на­та, че бо­лес­ти­те на тя­ло­то във всич­ки слу­чаи са от гре­хо­ве­те и за­ра­ди гре­хо­ве­те, си ос­та­ва.

Гре­хът се из­вър­ш­ва в ду­ша­та и я пра­ви бол­на, но тъй ка­то ду­ша­та да­ва жи­вот на тя­ло­то, то и жи­во­тът от бол­на­та ду­ша не е здрав. До­ри са­мо за­ра­ди то­ва, че гре­хът пре­диз­вик­ва мрак и тъ­га, въз­дейс­т­ви­е­то му вър­ху кръв­та е неб­ла­гоп­ри­ят­но, а в нея е те­лес­но­то здра­ве. А при­пом­ниш ли си, че гре­хът от­де­ля чо­ве­ка от Бо­га ­ Из­точ­ни­ка на жи­во­та, и го вкар­ва в раз­рез с всич­ки за­ко­ни, дейс­т­ва­щи и в не­го са­мия, и в при­ро­да­та, то чуд­но е, че изоб­що греш­ни­кът ос­та­ва жив след гре­ха. То е по­ра­ди ми­лост­та Бо­жия, очак­ва­ща по­ка­я­ние и об­ръ­ща­не. Сле­до­ва­тел­но бол­ни­ят, пре­ди да пред­п­ри­е­ме как­во­то и да е, тряб­ва да по­бър­за да се очис­ти от гре­хо­ве­те и да се при­ми­ри в съ­вест­та си с Бо­га. То­ва ще про­ка­ра път и към бла­гоп­ри­ят­но­то въз­дейс­т­вие на ле­кар­с­т­ва­та.

Из­вес­т­но е, че е жи­вял ня­ка­къв про­чут ле­кар, кой­то не прис­тъп­вал към ле­че­ние, до­ка­то бол­ни­ят не се из­по­вя­да и при­час­ти със св. Тай­ни. Кол­ко­то по-теж­ко би­ло за­бо­ля­ва­не­то, тол­ко­ва по-нас­той­чи­во изис­к­вал то­ва.

Св. Те­о­фан Зат­вор­ник

+++

Ед­нак­ва вре­да на ду­ша­та се на­на­ся и в два­та слу­чая: и ко­га­то плът­та е не­по­кор­на и по­ра­ди из­ли­шес­т­во от здра­ве се пре­да­ва на не­ис­то­ви из­стъп­ле­ния, и ко­га­то по­ра­ди мъ­чи­тел­на бо­лест е из­ну­ре­на, от­пад­на­ла и не­под­виж­на; за­що­то ду­ша­та при та­ко­ва със­то­я­ние на тя­ло­то ня­ма въз­мож­ност да пов­диг­не взор на­го­ре, по не­во­ля е за­е­та с из­тър­пя­ва­не­то на бол­ка­та и от­с­лаб­ва по­ра­ди стра­да­ни­е­то на тя­ло­то. Це­ли­ят жи­вот да бъ­де вре­ме за мо­лит­ва.

Св. Ва­си­лий Ве­ли­ки

+++

Здра­ве­то е дар Бо­жий, но не ви­на­ги то­зи дар е по­ле­зен. Как­то вся­ко стра­да­ние, бо­лест­та има си­ла­та да ни очис­т­ва от ду­шев­на­та сквер­но­та, да заг­лаж­да гре­хо­ве­те ни, да сми­ря­ва и смек­ча­ва ду­ша­та ни, да ни зас­та­вя да се за­мис­лим, да осъз­на­ем на­ша­та не­мощ и да си спом­ним за Бо­га. За­то­ва бо­лест­та е нуж­на и на нас, и на де­ца­та ни.

По­ня­ко­га бо­лест­та ни об­зе­ма, за да про­бу­ди зас­па­ла­та ду­ша.

Св. Се­ра­фим Са­ров­с­ки

+++

Ако си бо­лен, то по­ви­кай опи­тен ле­кар и се въз­пол­з­вай от пред­пи­са­но­то ти ле­че­ние. За та­зи цел от зе­мя­та про­из­ли­зат тол­ко­ва мно­го по­лез­ни рас­те­ния! Ако ги от­х­вър­лиш по­ра­ди гор­дост, ще ус­ко­риш смърт­та си и та­ка ще ста­неш са­мо­у­би­ец.

Бл. Йе­ро­ним

+++

Гос­под ти из­п­ра­ща бо­лест не­за­ви­си­мо от пре­диш­ни­те гре­хо­ве и не тол­ко­ва за на­ка­за­ние, кол­ко­то от лю­бов към те­бе, за да те отър­ве от гре­хов­ния жи­вот и да те пос­та­ви на пъ­тя на спа­се­ни­е­то. За то­ва бла­го­да­ри на Бо­га, Кой­то се гри­жи за те­бе.

Игу­мен Ни­кон

+++

След­ва да от­бе­ле­жим, че св. от­ци пре­по­ръч­ва­ли ос­ве­ща­ва­не на при­е­ма­но­то ле­кар­с­т­во. Та­ка преп. Вар­са­ну­фий Ве­ли­ки пре­по­ръ­чал на един уче­ник да при­е­ма ле­кар­с­т­во­то със све­те­на во­да. Съ­щият ста­рец при бо­ле­ду­ва­не не съ­вет­вал да се мо­лим уси­ле­но за из­це­ле­ние, за­що­то не зна­ем как­во е по­лез­но за нас.

Най-доб­ра­та бла­го­дар­ност към Бо­га за оз­д­ра­вя­ва­не­то ти е в то­ва ­ да Му слу­жиш през ос­та­на­ли­те дни на жи­во­та си, ка­то из­пъл­ня­ваш за­по­ве­ди­те Му.

В бо­лест­та си не по­же­ла­вай смърт­та, за­що­то то­ва е гре­хов­но.

Гос­под от лю­бов към нас из­п­ра­ща бо­лес­ти и скър­би на все­ки спо­ред си­ли­те му, но да­ва и тър­пе­ние, за да ни нап­ра­ви съ­у­час­т­ни­ци в Сво­и­те стра­да­ния. Кой­то тук не е стра­дал ра­ди Хрис­та ще стра­да от уг­ри­зе­ния в бъ­де­щия век. Мо­жел си да зас­ви­де­тел­с­т­ваш сво­я­та лю­бов към Хрис­та с тър­пе­ние в бо­лес­ти­те и скър­би­те, но не си го нап­ра­вил, а си из­бяг­вал вся­как­ви скър­би... Не в гне­ва Си, не за на­ка­за­ние ни из­п­ра­ща Гос­под бо­лес­ти и скър­би, а от лю­бов към нас, ма­кар и не всич­ки хо­ра да раз­би­рат то­ва.

Св. Пи­мен Мно­го­бо­лез­не­ни