Четенето на монашеска литература вреди ли на мирянина?

Ако някой автор не е настоящ светец, а бъдещ, означава ли, че сега не трябва да четем творбите и книгите му? Разбира се, че не! Всеки автор сред християнските превежда през призмата на своя духовен опит и познание онова, което ни разкрива и разяснява в своите творби. Ако има някой, в чиято духовна здравина и правилност на позицията като християнин се съмняваме, то задължително това ще изплува и ще прозре някъде в съчиненията му. Така са се саморазкривали в своите заблуди и еретиците и модернистите от всички времена. Разбира се, светостта на някой автор е почти гаранция за онова, което той казва за вярата и духовния живот, стига да е автентичното. Защото един превод на книга или съчинение на чуждоезичен автор, дори и светец, при неправелен смислов превод, може да изопачи неговите думи и логика и ние да се заблудим. Затов е важно преводните книги да са удостоверени с точен превод, а гаранции за това би дало издателството и преводача, които задължително трябва да са упоменати в началото или края на една книга. Например, когато четем преводна книга "Синодално издателство" ние предполагаме, че тази книга е одобрена в съдържанието и превода от Св. Синод на БПЦ. Ако обаче, книгата е на неизвестен преводач и издателство, каква е гаранцията, че преводът точно предава съдържанието на оригинала. В този ред, можем да кажем, че и различни преводи на Библията са били неточни и подвеждащи, каквито употребяват протестантите и буквалистично се хващат за преводния текст (който е неточен) за да "докажат" своите заблуди.

Относно това, че повече е писано за монашествуващите ще кажа, че можем да четем всичко, но да преценяме зряло, кое е възможно и кое не да се приложи в нашия живот, при случай че сме семейни. Всичко онова, което ни озадачава и недоумява, можем да го споделим с изповедника, за съвет и препоръка. Важното е човек да се устреми към чистосърдечие в отношението си към Бога, да няма и капчица лицемерие и прикритост, по детски, и всичко ще ни се изясни в свое време. Бог, виждайки нашето добро намерение за спасение, няма да ни изостави в заблуда, по своето голямо човеколюбие.