Задушница е. Помен за починалите ни близки и спомен за смъртта – неминуем през тези няколко дни в годината, отредени за възпоменаване душите на починалите, както и при случаите, в които неволно се сблъскваме с нея. Случаи, които ни променят - нас, живота ни, приоритетите ни. Случаи, от които става пределно ясно: защо християните трябва постоянно да помнят смъртта, постоянно да мислят за нея.
За да стане картината окончателно ясна и да не остане никакво съмнение в ясната антихристиянска позиция на „пришълците”, ще разгледаме още една идея, която те се опитват да насадят в съзнанието на почитателите на „пророчицата”. Тази идея е добре известната от дълбока древност и отхвърлена от Църквата лъжлива мисъл за преселението на душите, или реинкарнация. Еретичните възгледи на лелята неволно са разкрити от нейната племенница:
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Има особени дни в годината, когато цялата Църква с благоговение и любов молитвено възпоменава всички "от векове", т. е. във всички времена, починали свои събратя по вяра. Според Устава на Православната Църква такова възпоменаване на починалите се извършва в съботните дни. И това не е случайно. Ние знаем, че именно на Велика събота, в навечерието на Своето Възкресение, Господ Иисус Христос пребивавал мъртъв в гроба.
Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски е оставил богато наследство в църковното изкуство. Близо четири века са изминали от времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал.
Историята на човечеството, както и историята на отделната личност, в своята дълбинна онтологическа същност е непрестанна борба с врага на човешкия род – борба, която, започнала от грехопадението на първите хора, ще продължава до края на вековете. На подвизаващите се в тази невидима бран с добрия подвиг на вярата всемилостивият Господ неуморно изпраща Своята помощ. Той щедро излива благодатта на Светия Дух, която е пребивала и пребивава в Църквата, основана от Иисус Христос.
Източник:
книгата "Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники"
Сред всеки народ Бог поставя личности, чиито дарования и способности надвишават обикновените. Те са повикани със своите дела и живот да издигнат множеството на по-високо стъпало в духовното му развитие. На тях Бог дава всички необходими лични качества, влага в сърцата им насока и цел, дава им Своето благословение и подкрепата, и наставленията на Светия Дух, за да изпълнят високото си призвание.
Господ гледа в дълбината на сърцето какво желае то, и за какво копнее. И ако душата не може веднага да дойде на себе си, Господ в свое време ще я очисти и отново ще я привлече към центъра, за да се отрезви, и да се смири. Ако обаче в дълбината на душата има нещо, което не е очистено, нещо, което я притиска и привързва към този свят, тогава нашето лутане ще бъде дълготрайно и ще имаме мъки и неволи.
