Срещали сме се неведнъж с бедни хора, които са искали милостиня от нас или пък са предизвиквали състрадание в нас, и без да да просят, сме им помагали. Когато, обаче, се случи да научим, че с добротата ние било злоупотребено, започваме да се колебаем в даването. Какво имам предвид под злоупотребено?
„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” /Мат. 6:24/.
Трагедията на невярващите се състои в това, че човек никога не може да убеди себе си до край, че той е само животно. Против това въстава неговата собствена духовна природа. Тя му говори, че да отхвърляш Бога, по израза на един писател, означава „да подложиш на съмнение не достойнството на Бога, а достойнството на самия човек”, което се утвърждава само върху идеята за Божеството.
„Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, …за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост. Тази е волята Божия да бъдете осветени… Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост” /1 Сол. 3:12,13; 4:3,7/.
Когато човек се изправи пред сериозен проблем в семейството си, като да речем: слаб успех на детето, слаба мотивираност да напредва в развитието си и да успее в живота или пък, не дай Боже, лоша компания, кражби, разгулен живот, алкохолна или наркотична зависимост, най-често се задава въпросът: защо на мен? С какво съм заслужил това наказание?
