Начало

В края на миналата година една малка книжка прикова вниманието на любителите на поезията. Нейният автор – отец Йоан Карамихалев я е подписал със светското си име Янчо Михайлов. „Трохите от пейзажа” е втората му стихосбирка, за която шеговито казва, че е продукт на кризата, довела до превключване от 5-та на по-хармонираща на човешките възможности скорост.

"Споменът за смъртта е тъй горчив” – възклицава библейският мъдрец. Споменът за нея помрачава радостта от живота. Кой може да утеши загубилите близък човек? Кой мъдрец може да стопли с утешителни думи скърбящите, страдащите души? Човек, който не вярва ни в Бога, ни във възкресението, може да каже само едно: „Защо да скърбим – всичко е свършено”.

Благовещението – това е денят на благата вест за това, че се намерила в целия човешки свят Дева, така вярваща в Бога, така дълбоко способна към послушание и към доверие, че от Нея да може да се роди Синът Божий. Въплъщението на Сина Божий, от една страна е дело на Божията любов – кръстна, ласкава, спасяваща – и на Божията сила; но заедно с това въплъщението на Сина Божий е дело на човешката свобода.

В рeдицата тържествуващи, пълни с надежди седмици на Великия Пост ние днес възпоменаваме света Мария Египетска. Защо Църквата е включила нейния образ в тези седмици? Не затова ли, че в нея виждаме тържеството на Божията сила и тържеството на ответната човешка любов? Или, може би, ние виждаме тържеството на човешкия отчаян зов за помощ и победата, която се дава от Бога, Неговата любов, Неговата сила и крепост.