Погледнах на запад и усетих нежния полъх на пролетния ветрец. Косите ми се развяха по сивите цветове на износените ми дрехи. Топлите краски на слънчевата светлина преливаха една в друга. Земята бе спокойна, а в облаците бе изрисувана историята на не една мечта:
Братя и сестри! Не е далеч от нас времето, когато властващият тогава “научен” атеизъм се опитваше с помощта на псевдонаучни твърдения да отрече съществуването на Бога и противопоставяше науката на вярата в Бога.
”И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се пуща върху Него. И ето глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоговение” /Мат.3:16-17/.
Високото достойнство на човешката личност се дължи на това, че човек е надарен със свобода, с възможност за самоопределяне към Бога и нравствените ценности. Свободата се явява необходимо условие за достойнството на човека, за осмислен и пълноценен човешки живот.
Братя и сестри! Учението на Спасителя осветлява всичко по начин различен от т.нар. светски морал, светски закони, светска мъдрост. И способът на борба за истината, посочен от Спасителя, е съвършено различен. В света се води борба с външни оръжия, по външни пътища.
Скоро чух една дългогодишна преподавателка и директорка на гимназия да казва, че най-ярко помни палавите си, “проблемни” ученици.
Вървим забързани към работните си места или обратно уморени към вкъщи. Вървим замислени за толкова “важни неща” загрижени, делови, сериозни. Вървим загрижени за професионалната си реализация, сякаш това е единственото условие за реализацията ни като личности. Междувременно оставаме глухи за толкова много призиви за проява на човечност!
Понятието за нравствеността е неразривно свързано с понятието за човека. Да разберем човека в богословски аспект означава да го схванем в жива връзка с Бога. Високото достойнство на човешката личност може да се обясни само с библейската истина, че човек е сътворен по Божи образ и подобие /Бит.1:26-27/.
