Свикнали сме да наричаме “култура” всички творчески изяви на човешката личност. Днес под този етикет минава каква ли не пошлост, представена на сцената, на екрана, в изложбените зали, в литературата. Самозвани “творци” се изживяват като съвестта на нацията и духовни водачи.
Грехопадението, като повлича след себе си цялостното разстройство на човешката природа, обусловило и трагедията на културата, внесло в нея разкол и антагонизъм. Културата, създадена от греховния човек, вече не е онова, което би трябвало да бъде. До грехопадението човек общувал непосредствено с Бога и се грижел за творението в съгласие с Неговата воля.
О велики угодниче Христов, свети праведни отче Йоане Кронщадски, пастирю дивен, бърз помощниче и милостив ходатаю! Възнасяйки славословие към Триединния Бог, ти молитвено си въззовал: Твоето име е Любов; не отхвърляй мене, заблудилия се. Твоето име е Сила: укрепи ме, мене, изнемогващия и падащ. Твоето име е Светлина: просвети душата ми, помрачена от житейски страсти. Твоето име е Мир: умири моята мятаща се душа.