Убедена съм, че в дълбоките кътчета на душата на всеки човек живее Словото. То е като малко зрънце, посято от Бог с много обич, нежност, търпение. Това красиво семенце трепти и се развива в рохкавата почва на детската душа и жадно поема майчиния говор като глътка въздух, пие от извора на родната реч свещена вода и попива всяка непозната дума като светъл слънчев лъч.
Изкусният художник първо изобразява формата и чертите на лицето, на което прави портрет. Изобразил тези черти с точност, той дава на лицето и на самата дреха цвета и краските на първообраза, с което усъвършенства сходството. Бог, сътворил Своя образ, го е украсил със Своето подобие: на Божия образ е свойствено във всичко да има сходство с Бога. Иначе образът би бил несъвършен, недостоен за Бога, не би изпълнявал своето предназначение и не би съответствал на него.
“Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако вие обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите”. (Лука 6:31-33,35)
Дa сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26), тайнствено се съвещавал в Самия Себе Си и със Самия Себе Си Бог-Троица преди сътворяването на човека.
Който идва при Бога и наистина желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишнoто си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: „който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17).
