Върховен идеал и последна цел на християнския нравствен живот е светостта, която се постига в Църквата от хора с различни индивидуални особености и дарби и при различни условия на живот. Някои хора, обдарени с Божията благодат, без да се отличават с видими аскетически подвизи, без да заемат ръководни места в църковната иерархия, са придобили такова нравствено съвършенство, че още приживе техни съвременници съзирали светия им живот и се вдъхновявали от тях.