“Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако вие обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите”. (Лука 6:31-33,35)
Дa сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26), тайнствено се съвещавал в Самия Себе Си и със Самия Себе Си Бог-Троица преди сътворяването на човека.
Който идва при Бога и наистина желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишнoто си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: „който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17).
Християнският празник на 17 септември е посветен на мъченическия подвиг на света София и нейните дъщери, наречени с имената на трите основни християнски добродетели: Вяра, Надежда и Любов. Този ден от години се чества и като празник на нашата столица, съгласно решение на Общинския съвет през 1992 г. През настоящата година отбелязваме и 130-годишнината от обявяването на София за столица на България.
На 16.09.2009 в навечерието на празника на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София се състоя тържествена архиерейска вечерня в старинен храм „Св. София – Премъдрост Божия”. След края на службата Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан връчи наградите на победителите в първото издание на конкурса за есе „През очите на вярата” 2009 към енорийския сайт „Православна младеж”.
В навечерието на деня, в който Православната ни Църква чества паметта на сестрите-мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София, в столичния старинен храм "Св. София - Премъдрост Божия" ще бъде отслужена тържествена архиерейска вечерня.
Дори и хората, напълно осъзнаващи какво представлява вечния живот, имащи дълбока вяра и гореща ревност, понякога са проявявали малодушие. Защо? Защото човешките сили са ограничени. Колкото и човек да е бил могъщ или силен духом, да е обладавал даже желязна воля, степента на страданията може да превземе крепостта на най-издигнатия в това отношение човек.
