В течение на вече изтеклите подготвителни седмици преди Великия пост Църквата с думите на Спасителя, с примерите от Евангелието ни призоваваше да се вгледаме дълбоко в душите си и в живота си: какво е нужно в него да изменим, за какво трябва да се покаем.
“Просветен от трислънчевата светлина, ти си станал богослов на пребожествената Троица; обогатил се чрез пребожествената премъдрост на словесата, ти си извел божествените потоци на богомъдрието; като пием от тях, ние ти пеем: радвай се, преблажени преподобни Симеоне”. Кондака на празника
Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Покровителка на угнетяваните, Спасение на загиващите и Радост на всички скърбящи. Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята болка и скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш моята неволя – избави ме, както Сама благоволиш.
Боже! Ти знаеш всичко и любовта Ти е съвършена! Вземи в Своята ръка живота на моя страдащ близък (името) и направи това, което аз жадувам да направя, но не мога. Амин.
1. Старецът Амфилохий съветвал: “Възлюби Единия, за да те обикнат всички. Ще те обичат не само хората, но и безсловесните животни, защото, когато се проявява Божествената благодат наелектризира и привлича към себе си онова, което се намира пред нея. Ще бъдеш не само обичан, но и почитан, защото в тебе ще се изобрази непорочният девствен лик на Онзи, Когото ти ще възлюбиш и на Когото ще служиш.”
Окайваме се колко суетен и празен е животът ни, как нищо не ни радва, нищо не ни вълнува, как се носим по течението, а грижите и задълженията ни давят...
