"Извор на Премъдростта е Словото на Бога Всевишни,
и нейните шествия са вечни заповеди."
(Прем. Сир. 1:5) Иконата на Иисус Христос е изписана от Н. Манчев, 1901 г., а на Св. Богородица - от Стефан Иванов, 1922г.  Лишена от външна, а и от вътрешна стенописна украса, базиликата въздейства със строгата си монументалност и простота. Десетте стълба, разделяйки наоса на три, внушават сила и преклонение, извисеност и стремителност. Зад "Св. София" през 1921 г. е намерил вечен покой народният поет, патриархът на българската литература Иван Вазов. "Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха!" е изписанo на Паметника на Незнайния воин, разположен на южната стена на църквата. Земя от четири-те краища на родината - Мизия, Тракия, Добруджа и Македония, е донесена за символич-ния гроб, над който гори вечен огън - за слава и почит към загиналите за България. |
|
|