Светилници на вярата

"Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки" (Евр. 13:7-8)

ПРЕПОДОБНИ ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ - ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ДУХОВНИТЕ ТРАДИЦИИ НА ПРЕП. ГРИГОРИЙ СИНАИТ В БЪЛГАРИЯ

Автор: 
Игумен Петр /Пиголь/

Една от първите славянски страни, възприела исихазма, е България. Разпространението на исихазма в тази страна започнало с пребиваването на великия учител на безмълвието свети Григорий Синаит, заложил тук основите на умната молитва. Четирите лаври, основани от него в Парория през ХІV век, станали огнища на духовността не само за България, но и за всички южнославянски народи. Тук преподобният събрал голямо множество ученици, предимно от славянски произход.

Източник: 
книгата "Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники"

Духовният будител св. Пимен Зографски (чества се на 3 ноември)

Автор: 
Маргарита ХАРБОВА

Зог­раф, мо­нах и ле­чи­тел, ар­хи­тект и стро­и­тел от края на ХVI и на­ча­ло­то на ХVII в., св. Пи­мен Зог­раф­с­ки е ос­та­вил бо­га­то нас­лед­с­т­во в цър­ков­но­то из­кус­т­во. Бли­зо че­ти­ри ве­ка са из­ми­на­ли от вре­ме­то, в ко­е­то мо­на­хът Пимен от Зог­раф­с­кия ма­нас­тир е въз­ста­но­вя­вал изос­та­ве­ни и раз­ру­ше­ни хра­мо­ве в Со­фийс­ка епар­хия и ги е из­пис­вал.

СИНАИТСКО-СВЕТОГОРСКОТО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ ХІV ВЕК

Автор: 
Игумен Петр /Пиголь/

Историята на човечеството, както и историята на отделната личност, в своята дълбинна онтологическа същност е непрестанна борба с врага на човешкия род – борба, която, започнала от грехопадението на първите хора, ще продължава до края на вековете. На подвизаващите се в тази невидима бран с добрия подвиг на вярата всемилостивият Господ неуморно изпраща Своята помощ. Той щедро излива благодатта на Светия Дух, която е пребивала и пребивава в Църквата, основана от Иисус Христос.

Източник: 
книгата "Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники"

Най-ценното достояние на монашеството - интервю с архим. Йосиф, игумен на светогорския манастир "Ксиропотам"

Автор: 
Алексей Стамболов

- Ваше Високопреподобие, това не е първото Ви посещение в България. Предишния път, когато дойдохте, беше 1992 г., ако не се лъжа. Тогава Българската църква имаше проблеми с разкола, сега нещата са по-различни. Какво Ви направи впечатление този път, когато дойдохте в нашата страна?

Да гле­да­ме на всич­ко през приз­ма­та на Ис­ти­на­та, ко­я­то е Хрис­тос

Автор: 
Александра Карамихалева

- Отец Ти­хон, под ва­ше уп­рав­ле­ние са най-го­ле­ми­те в Ру­сия, а мо­же би и в це­лия пра­вос­ла­вен свят, пра­вос­лав­ни сай­то­ве и из­да­тел­с­т­во, чи­и­то из­да­ния из­ли­зат в ми­ли­о­нен ти­раж. Сам ка­зах­те, че са­мо за един ден над 10 хи­ля­ди чо­ве­ка вли­зат да че­тат рravoslavie.ru. То­ва, съг­ла­се­те се, е из­к­лю­чи­тел­но си­лен фак­тор за въз­дейс­т­вие и от тук – из­к­лю­чи­тел­но го­ля­ма от­го­вор­ност.

В досег с неоценимото богатство на живата традиция - интервю с игумен Петр (Пиголь)

Автор: 
Александра Карамихалева

Игумен Пьотър (Пиголь) възглавява от 1999 г. редакционния отдел в Издателския съвет на Московската патриаршия, а от 2002 г. е завеждащ информационно-издателския сектор на О­­­­­­­­­­­­тдела за религиозно образование и катехизация на Руската православна църква. Той е първият зам.-ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богослов" и е декан на Философско-богословския факултет.

Духовно-аскетичните принципи на Исихазма и православното подвижничество според „Завета на Св. Иван Рилски”

Автор: 
Доцент Костадин Нушев

В традицията на Българската православна църква св. Иван Рилски е почитан като небесен закрилник на българския народ и като първи най-голям основател на отшелническото монашество. Макар различните форми на общежитийно монашество да са били познати у нас още преди него, то именно Рилският светец е възприеман от православната традиция на Църквата като същински първоосновател на анахоретското – отшелническо монашество в България, а също така и като най-велик духовен отец и учител на монашеството сред българите.

Лице в лице - интервю с Черногорския и Приморски митрополит Амфилохий (Радович)

Автор: 
Александра Карамихалева

Митрополит Амфилохий (Радович) е роден на 7 януари 1938 година. Завършва семинарията “Св. Сава” в Белград и богословския университет на СПЦ в Белград. Във философския факултет на Белградския университет завършва специалност класическа филология. Продължава обучението си в Берн (Швейцария) и в Рим. По-късно в Атина защитава докторантура по теология, посветена на свети Григорий Палама. Там приема монашество и свещенически сан. Прекарва една година на Света Гора, откъдето го изпращат преподавател в Богословския университет “Св.

Ревностен учител в Словото Божие

Автор: 
Александра Карамихалева

Монах Павел е роден на 20 декември 1933 г. в с. Трояново, Старозагорско. Завършва Софийската духовна семинария в Черепиш, а след това и Духовната академия в София през 1957 година. В продължение на 13 години е служител на Старозагорска митрополия като певец и библиотекар. След тригодишна езиково-богословска специализация в Швейцария, от септември 1976 г. е назначен като преподавател по Стар Завет в Софийската духовна семинария, където остава до пенсионирането си през 1996 година. Преподавал е още хорово пеене и френски език.

Св. Серафим - духовен старец на женски обители

Автор: 
Александра Карамихалева

У някои житиеписатели на великия саровски подвижник са запазени интересни данни, от които се вижда, че св. Серафим е взел близко участие в устройването не само на Дивеевското общежитие, но и на други женски обители. Левитски говори, че още по времето, когато св. Серафим се подвизавал в пустинножителство, му се явила Пресвета Богородица и му заповядала да се заеме с устройването и ръководството на Дивеевската, Ардатовската и Зеленогорската обители.