В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние чухме днес притчата на нашия Господ Иисус Христос за милосърдния самарянин. Тя ни напомня, че около нас има много хора, които се нуждаят от помощ, внимание, грижа. И колко често ние, подобно на свещеника от тази притча, отминаваме, не забелязвайки или давайки си вид, че не забелязваме, страданията на нашия ближен.
Ние се молим, както винаги, за всички починали, сподобили се да приемат свето кръщение. Молим се на тези, които със своята кръв са запечатали верността към заповедите Христови, да се застъпят за тях пред Господа.
Скъпи отци, братя и сестри! Сърдечно приветствам и поздравявам всички вас с неделния ден.Днешното неделно богослужение беше отбелязано с четенето на Евангелието от Лука 16:19-31. Аз няма да ви повтарям това евангелско четиво, аз само ще кажа защо на всички нас е нужно непременно да го знаем. А именно, защото притчата за богаташа и Лазар е най-подробното – разбира се, за човешкото схващане, - сказание за това, което ни очаква след смъртта.
„Това ви заповядвам: да любите един другиго. Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят”(Ин. 15:17-20)
Разказите за бесноватостта, за която ние четем в Евангелието, за мнозина изглеждат далеч от нашия всекидневен, реален живот, а всъщност те биха могли да са ни така близки и бихме могли да придобием толкова увереност и надежда от тяхното слушане.
Днес, четейки светото Евангелие, ние чухме притчата на Спасителя за сеяча (Лк. 8: 5-15). За нас е важно, че в нея става дума не толкова за семената – това е словото Божие и даже не за Сеяча, колкото за земята. Понеже тази земя сме ние.
„Покаяния основание, прописание умиления,образ утешения, духовнаго совершенияравноангельное житие твое бысть, преподобне.В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших”.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!Сега ние с вас чухме евангелското повествование, което ни укрепява в надеждата – най-великата християнска добродетел, за която ние молим Господа винаги да я укрепва в нашите сърца.
За християнина е невъзможно да живее без надежда, защото надеждата на Бога – това е тази спасителна котва, която ни удържа и от необмислени постъпки, и от отчаяние, и от грехове.
„Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лк.6:31). Ето краткото наставление на Господа Иисуса Христа за това как трябва да живеем според закона Божи. Каквото вие желаете на себе си, това желайте и на другите, и каквото не желаете и не правите на себе си, това не желайте и не правете на другите. Още във Ветхия Завет един от мъдреците казвал: не копай яма за другия, сам ще паднеш в нея; и не залагай примка на другия, сам ще попаднеш в нея (Сир. 27:29).
В името на Отца и Сина и Светия Дух!По своя житейски път човек среща много радости. Радост от семейния живот, радост в учението, радост в работата, когато всичко върви успешно; радост от здраве и земно благополучие.
_1.jpg)
