Амвон

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днешният евангелски разказ неслучайно започва с указанията, че Господ „стигна на отвъдния бряг…” (Мат. 8:28). Човешкият живот е като река и тя има два бряга. След празника Петдесетница ние в продължение на четири неделни дни бяхме с Господа на единия бряг. Това е десният бряг на живота, мястото на Божията правда и на вярата. Сега Той преплувал „на отвъдния бряг” и взел нас със Себе Си, за да ни поучи.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, така се случва в нашия живот, че когато ние идваме към вярата, тогава първоначално Господ ни дава ревност за Дома Божи. Ние се стремим да изпълняваме не само нравствените предписания, но и църковните правила твърде строго, понякога даже предизвиквайки усмивка отстрани. Едва ли това може да се осъди. Който не е проявявал отначало ревност в църковния живот, той, навярно, не е преживял истинско обръщане към Бога.

Скъпи братя и сестри, във 2-ра неделя след Петдесeтница – ние празнуваме паметта на всички светии, просияли на родна земя. Затова днес предлагам да се замислим всеки за своето служение на Бога. Каква част от живота ние посвещаваме на нашия Създател, на Отца?

За какво ни напомня този ден, когато ние празнуваме паметта на всички светии? Какво е общото между тези хора, които живели в различни исторически епохи, носели различно служение, говорили на различни езици, живеeли по различен начин и по различен начин умирали? Сред светиите, от века угодили на Бога, били и мъченици, и светители, и преподобни, и благоверни князе, и юродиви.