Неподвижни

Белязан от вестта за непорочното зачатие и раждането на Спасителя на човечеството, Благовещение е сред любимите празници на християнския свят. На този ден най-чистата сред девиците - Мария, е избрана да даде живот на Божия син, за да запали искрата на надеждата за изкупление и връщане на обичните Божии чеда в Рая. Тази блага вест била очаквана хилядолетия наред, още от прогонването на Адам и Ева от светлото място, където нямало болка и скръб.

Пър­ви­ят праз­ник ка­то ден, сво­бо­ден от ра­бо­та, ка­то ден за от­дих и по­кой (а имен­но по та­къв на­чин съв­ре­мен­ни­ят чо­век въз­при­е­ма все­ки праз­ник) е бил де­нят, кой­то е нас­тъ­пил след шест­те дни на сът­во­ре­ни­е­то: “И свър­ши Бог до сед­мия ден Сво­и­те де­ла, що пра­ви и в сед­мия ден си по­чи­на от всич­ки­те Си де­ла, що из­вър­ши. И Бог бла­гос­ло­ви сед­мия ден и го ос­ве­ти” (Бит. 2:2-3).

Праз­ну­ва­не­то на Рож­дес­т­во Хрис­то­во да­ти­ра ед­ва от IV век. Да­та­та на праз­ни­ка не е свър­за­на с ре­ал­на­та да­та на рож­де­ни­е­то на Иисус Хрис­тос. В древ­ност­та то­зи въп­рос е бил пред­мет на не­ед­ноз­нач­ни раз­мис­ли на цър­ков­ни ав­то­ри; един от най-ран­ни­те тек­с­то­ве стиг­на­ли до нас при­над­ле­жи на Кли­мент Алек­сан­д­рийс­ки, кой­то спо­ме­на­ва 20 май.

Смя­там, че оби­ча­ят да ук­ра­ся­ва­ме ко­лед­но дър­во за ко­лед­ни­те тър­жес­т­ва не е прос­то за­пад­на за­ем­ка, ко­я­то тряб­ва да за­ме­ним с ня­как­ва прак­ти­ка с чис­то пра­вос­ла­вен ха­рак­тер. Вяр­но, не съм се за­дъл­бо­ча­вал под­роб­но в изу­ча­ва­не ис­то­ри­я­та и про­из­хо­да на ко­лед­но­то дър­во, но съм на мне­ние, че то се съ­че­та­ва умес­т­но със сми­съ­ла на праз­ни­ка Рож­дес­т­во Христово.