Любовта към Бога

Нрав­с­т­ве­ност­та мо­же да се из­г­раж­да и са­мо чрез ес­тес­т­ве­ни­те ду­хов­ни си­ли на чо­ве­ка. Чрез нрав­с­т­ве­но­то си чув­с­т­во и съз­на­ние чо­век мо­же да пра­ви раз­ли­ка меж­ду доб­ро и зло и чрез гла­са на съ­вест­та си и сво­бод­на­та си во­ля да след­ва доб­ро­то, и да из­бяг­ва зло­то, да се стре­ми към доб­ро­де­тел­ност и съ­вър­шен­с­т­во.

Някъде във вътрешността на Русия преди революцията имало манастир, за който в околността се носела лоша мълва. Казвали, че монасите там са все мързеливци и пияници. По време на гражданската война в близкото градче дошли червените. Те събрали жителите на пазарния площад и докарали монасите под конвой.

Християнската любов е особено чувство, приближаващо човека към Бога, Който Сам е Любов /1Иоан 4:8/. В сферата на земните чувствания няма по-висше чувство от майчинската любов, готова за саможертва. И цялата история на отношенията на Бога към човека е непрекъсната история за самопожертването на Небесната любов. Небесният Отец като че ли за ръка води към спасение грешника, Своя враг и изменник, и не щади за неговото спасение Своя Единороден Син.

1. Старецът Амфилохий съветвал: “Възлюби Единия, за да те обикнат всички. Ще те обичат не само хората, но и безсловесните животни, защото, когато се проявява Божествената благодат наелектризира и привлича към себе си онова, което се намира пред нея. Ще бъдеш не само обичан, но и почитан, защото в тебе ще се изобрази непорочният девствен лик на Онзи, Когото ти ще възлюбиш и на Когото ще служиш.”