Когато човек не познава възкръсналия Христос като път, истина и живот в живота си, когато все още вярва в „някаква сила“, добрият човек прекарва трудно дните си. Той често се озовава зад заключените врати на духовното си сърце, зад залостените решетки на своята нежна и ранима индивидуалност, обиден, наранен, пренебрегнат, тревожен или просто – болен, обзет от страх.
