Духовен живот

Въпроси на християнската душа

Автор: 
Протойерей Григорий ПОНОМАРЕВ

Светите отци отделят голямо внимание на чистотата на сърцето. В какво се изразява тая чистота?
Може да се каже с една дума: в неосъждането. Ето как отец Макарий определя чистотата на сърцето: „Гледай на всички с простодушие и чисто око - и на явната блудница, и на грешника, и на безчестните хора. В това се състои чистотата на сърцето: когато виждаш грешници или немощни - да изпитваш състрадание към тях.”

Духовният живот започва с минути

Автор: 
Прот. Григорий Пономарьов (1914-1997)

Трябва винаги да помним, че духовният живот, като изпълнен с подвизи, изисква постоянство. Заставяй се да изпълняваш определеното от плана ти за всеки час. А прииска ли ти се да го нарушиш и просто да помечтаеш, знай че това ще те доведе до леност и духовно опустошение. Винаги бъди бодър!

+++

ГЕРОИ НА ЕДНА ЕВАНГЕЛСКА ДРАМА

Автор: 
Александра Карамихалева

Днес по-го­ля­ма­та част от хрис­ти­я­ни­те в на­ша­та стра­на сме влез­ли в Цър­к­ва­та в по-зря­ла въз­раст, по­ра­ди доб­ре из­вес­т­ни обек­тив­ни при­чи­ни. До­то­га­ва сме жи­ве­ли “ка­то всич­ки” и до­ри не сме се за­пит­ва­ли доб­ре ли жи­ве­ем или зле. Пък и да сме се пи­та­ли, мер­ки­те ни за доб­ро и зло са би­ли твър­де раз­лич­ни от се­гаш­ни­те.

Източник: 
Из книгата "През очите на вярата"

Духовният живот започва с минути

Автор: 
Прот. Григорий Пономарьов (1914-1997)

Още щом се породи злото, гаси го с любов, с мирно отношение към ближните. А после изливай обилно думи на мир и любов върху тази разгаряща се клада, та и въгленче зло да не остане.

+++

Празнословието, смехът, осъждането са опасни и труднозабележими клопки, които водят до разрушаване на духовния дом. Знай и помни добре, че те са ти врагове.

Духовният живот започва с минути

Автор: 
Прот. Григорий Пономарьов (1914-1997)

Труди се упорито, моли се постоянно и с вяра. Само така можеш да вървиш по пътя на духовния живот.

+++

Приучвай се на мълчание, чрез него се придобива молитва.

Слово за малките добрини

Автор: 
Архимандрит Йоан Крестянкин

Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.

Манастир в света

Автор: 
Про­то­йе­рей: Вла­ди­мир Свенцицкий

Днес, за­поч­вай­ки да жи­ве­ят цър­ко­вен жи­вот, вяр­ва­щи­те по­па­дат в по­ло­же­ни­е­то на хо­ра, раз­къс­ва­ни на две. За тях въз­ник­ват два съ­вър­ше­но раз­лич­ни жи­во­та, два съ­вър­ше­но раз­лич­ни свя­та: еди­ни­ят е в хра­ма, с всич­ко ко­е­то той да­ва на вяр­ва­щия, а дру­ги­ят ­ жи­во­тът из­вън сте­ни­те на хра­ма.

Оптинското старчество ­- исихазъм в света

Автор: 
Сергей С. ХОРУЖИЙ

Стар­чес­ко­то служе­ние, в ко­е­то ум­на­та мо­лит­ва се съв­мес­тя­ва с ак­тив­на и пос­то­ян­на връз­ка със све­та, крие в се­бе си за­гад­ка, проб­лем, и ние сме длъж­ни да пос­та­вим кан­тов­с­кия въп­рос: как е въз­мож­но стар­чес­т­во­то? За да от­к­ри­ем от­го­во­ра, пър­во тряб­ва яс­но да из­ра­зим същ­ност­та на проб­ле­ма.

Източник: 
“Феномен русского старчества в его духовных и антропологических основаниях”

ПРЕПОДОБНИ РОМАН ТЪРНОВСКИ - ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ДУХОВНИТЕ ТРАДИЦИ НА ПРЕПОДОБНИ ГРИГОРИЙ СИНАИТ В БЪЛГАРИЯ

Автор: 
Игумен Петр /Пиголь/

Немалък принос в разпространение на синаитско-исихастското движение в България внесъл преподобни Роман Търновски – приятел и съученик на преподобни Теодосий Търновски. Свети патриарх Калист в житието на преподобни Теодосий характеризира преподобни Роман „като човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди”.

Източник: 
книгата "Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники"

Страстта като мотив на поведение

Автор: 
Николай Александрович Лайша, психотерапевт

В основата на всяко човешко действие или постъпка стоят мотивационни основания. Мотивът е това, което подтиква човека към действие, първопричината за всеки поведенчески акт: от най-елементарното действие, изпълнявано почти автоматично, до най-сложните форми на поведение, оказващи влияние върху развитието на човешкия живот. Още Аристотел (384-322 г. пр. Р. Хр.) определя страстта като един от водещите мотиви в поведението на човека.

Източник: 
“Страсть как мотив поведения человека и причин нервно-психический заболеваний”