Днес по-голямата част от християните в нашата страна сме влезли в Църквата в по-зряла възраст, поради добре известни обективни причини. Дотогава сме живели “като всички” и дори не сме се запитвали добре ли живеем или зле. Пък и да сме се питали, мерките ни за добро и зло са били твърде различни от сегашните.
Още щом се породи злото, гаси го с любов, с мирно отношение към ближните. А после изливай обилно думи на мир и любов върху тази разгаряща се клада, та и въгленче зло да не остане.
+++
Празнословието, смехът, осъждането са опасни и труднозабележими клопки, които водят до разрушаване на духовния дом. Знай и помни добре, че те са ти врагове.
Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.
Днес, започвайки да живеят църковен живот, вярващите попадат в положението на хора, разкъсвани на две. За тях възникват два съвършено различни живота, два съвършено различни свята: единият е в храма, с всичко което той дава на вярващия, а другият животът извън стените на храма.
Старческото служение, в което умната молитва се съвместява с активна и постоянна връзка със света, крие в себе си загадка, проблем, и ние сме длъжни да поставим кантовския въпрос: как е възможно старчеството? За да открием отговора, първо трябва ясно да изразим същността на проблема.
Източник:
“Феномен русского старчества в его духовных и антропологических основаниях”
Немалък принос в разпространение на синаитско-исихастското движение в България внесъл преподобни Роман Търновски – приятел и съученик на преподобни Теодосий Търновски. Свети патриарх Калист в житието на преподобни Теодосий характеризира преподобни Роман „като човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди”.
Източник:
книгата "Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники"
В основата на всяко човешко действие или постъпка стоят мотивационни основания. Мотивът е това, което подтиква човека към действие, първопричината за всеки поведенчески акт: от най-елементарното действие, изпълнявано почти автоматично, до най-сложните форми на поведение, оказващи влияние върху развитието на човешкия живот. Още Аристотел (384-322 г. пр. Р. Хр.) определя страстта като един от водещите мотиви в поведението на човека.
Източник:
“Страсть как мотив поведения человека и причин нервно-психический заболеваний”
Задушница е. Помен за починалите ни близки и спомен за смъртта – неминуем през тези няколко дни в годината, отредени за възпоменаване душите на починалите, както и при случаите, в които неволно се сблъскваме с нея. Случаи, които ни променят - нас, живота ни, приоритетите ни. Случаи, от които става пределно ясно: защо християните трябва постоянно да помнят смъртта, постоянно да мислят за нея.
С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е и животът. Ако мислите ни са мирни, тихи, благородни и кротки, и животът ни ще е такъв. Ако обръщаме внимание на средата, в която живеем, ние влизаме в този мислен кръг, и тогава нямаме мир и покой.
