Задушница е. Помен за починалите ни близки и спомен за смъртта – неминуем през тези няколко дни в годината, отредени за възпоменаване душите на починалите, както и при случаите, в които неволно се сблъскваме с нея. Случаи, които ни променят - нас, живота ни, приоритетите ни. Случаи, от които става пределно ясно: защо християните трябва постоянно да помнят смъртта, постоянно да мислят за нея.
С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е и животът. Ако мислите ни са мирни, тихи, благородни и кротки, и животът ни ще е такъв. Ако обръщаме внимание на средата, в която живеем, ние влизаме в този мислен кръг, и тогава нямаме мир и покой.
Любовта стои на първо място в християнството. Тя именно описва Божието битие и явява неговия лик (ήθος). Бог е любов: любов е като единосъщна и неразделна лична, т.е. от лица Троица.
В традицията на Българската православна църква св. Иван Рилски е почитан като небесен закрилник на българския народ и като първи най-голям основател на отшелническото монашество. Макар различните форми на общежитийно монашество да са били познати у нас още преди него, то именно Рилският светец е възприеман от православната традиция на Църквата като същински първоосновател на анахоретското – отшелническо монашество в България, а също така и като най-велик духовен отец и учител на монашеството сред българите.
Митрополит Амфилохий (Радович) е роден на 7 януари 1938 година. Завършва семинарията “Св. Сава” в Белград и богословския университет на СПЦ в Белград. Във философския факултет на Белградския университет завършва специалност класическа филология. Продължава обучението си в Берн (Швейцария) и в Рим. По-късно в Атина защитава докторантура по теология, посветена на свети Григорий Палама. Там приема монашество и свещенически сан. Прекарва една година на Света Гора, откъдето го изпращат преподавател в Богословския университет “Св.
Тази година от 6 до 12 септември за 12-ти пореден път във Варна се проведе Седмицата на православната книга и научна конференция на тема "Исихастката традиция и съвременния църковен живот". Непосредствено след официалното откриване, бе представена новата книга на свещ. Йоан Карамихалев от храм „Св. София”, член на редакционния екип на сайта „Православна младеж” - "Записки по православна християнска етика".
Гордостта не е порок и грях само на атеистите и богоборците, но и на многобройния свят, учудващо нехаен и равнодушен към делото на собственото си спасение. Тя се появява с не по-малка, а може би дори и с по-голяма жар в убедените теисти хора, по своему богобоязливи, които се стараят да изпълняват прецизно всяка йота от църковния ритуал и правила.
Източник:
Из “Учението на св. Йоан Лествичник и нашето време”
Християнската любов е особено чувство, приближаващо човека към Бога, Който Сам е Любов /1Иоан 4:8/. В сферата на земните чувствания няма по-висше чувство от майчинската любов, готова за саможертва. И цялата история на отношенията на Бога към човека е непрекъсната история за самопожертването на Небесната любов. Небесният Отец като че ли за ръка води към спасение грешника, Своя враг и изменник, и не щади за неговото спасение Своя Единороден Син.
Християнската вяра е неразривно свързана с любовта към Бога. А любовта винаги изисква живи, лични отношения с този, когото обичаме. По отношение на Бога тази любов преди всичко се изразява в молитвата.
Източник:
Из книгата "Записки по православна християнска етика"
Когато четем аскетическа литература за духовни старци и техните послушници, в нас се разгаря една своеобразна духовна романтика. Иска ни се и ние да имаме такъв свят и прозорлив старец, който безпогрешно да ни води по пътя на спасението.
