„Вярата е зрението на душата. Както с очите си виждаме физическия свят, тъй с вярата живо си представяме истините и събитията от духовния свят – например истината, че Бог е творец на вселената или събития, като възкресението на Иисус Христос от мъртвите... Това, което разумът не може да разбере, схваща го душата чрез вярата. Вярата не отхвърля знанието, а го допълва.”
Когато си помисля за спорт и Православие в съзнанието ми, кой знае защо изниква един анекдот, който съм чувала за дядо Йосиф Варненски, доживял до 90 години. Попитал го един журналист на какво се дължи дълголетието му, каква диета спазва, тича ли за здраве..., а владиката му отговорил: ти, владика да тича, виждал ли си?!
Американският актьор Джонатан Джексън публично изповяда православието при връчването на наградите Еми. Получавайки наградата си, той се прекръстил, въздал хвала на Светата Троица и между другите, благодарил и на атонските монаси за молитвите им за света. Тази новина разгорещено и радостно бе обсъждана по много православни сайтове. Пътят на Джонатан Джексън към православието е бил нелек и дълъг. Неговият разказ за вярата и Църквата е дълбок и поучителен.
За свещеника самото му служение разкрива неща, недостъпни за никой друг. Няма да споменавам тук извършването на Божествената литургия: случващото се до Божия престол в минутите на Евхаристията наистина превишават всяко описание. Но освен литургията, свещенството има изключителната възможност да опознава света и хората по начин, който другите хора просто не могат и да си помислят.
Апостол Павел казва: „Помнете вашите наставници” (Евр.13:7). Обикновено ние наричаме наставници хората, които са оказали положително влияние върху нашия живот. Като правило това са хора, които добре познаваме… Но не винаги се случва така. Аз с благодарност си спомням хора, които съм познавал съвсем бегло, но ги смятам за мои истински наставници в основното „деяние” на християнина – смирението.
„Честита Баба Марта!“ От ранни зори на първи март, с този бяло-червен български поздрав телевизионни и радио водещи, електронни медии, колеги и приятели, близки и роднини ни желаят здраве, щастие и късмет.
Да обичаш врага си - това е трудно и непонятно изискване за хората от този свят. Нелогично е да обичаш този, който те мрази, да правиш добро на онзи, който ти вреди, да се молиш за онзи, който те кълне, да благославяш който злослови срещу тебе... Безумно е. Нелогично.
Християнската любов е особено чувство, приближаващо човека към Бога, Който Сам е Любов /1 Иоан 4:8/. В сферата на земните чувствания няма по-висше чувство от майчинската любов, готова за саможертва. И цялата история на отношенията на Бога към човека е непрекъсната история за самопожертването на Небесната любов.
Източник:
"Записки по православна християнска етика", С., 2010 г.
