Християнското семейство

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада..." (1 Кор. 13:4-8)

Семейството - единна духовна същност

Автор: 
Александра Карамихалева

Когато човек се изправи пред сериозен проблем в семейството си, като да речем: слаб успех на детето, слаба мотивираност да напредва в развитието си и да успее в живота или пък, не дай Боже, лоша компания, кражби, разгулен живот, алкохолна или наркотична зависимост, най-често се задава въпросът: защо на мен? С какво съм заслужил това наказание?

Източник: 
книгата "През очите на вярата"

ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО

Автор: 
Свещ. Йоан Карамихалев

Едно от видовете служения на обществото и ближните – това е семейството. Семейството е най-първото човешко общество, тук човек получава началното духовно и нравствено възпитание. В основата на семейството лежи бракът. От нравственото благосъстояние на семействата зависи и благосъстоянието, и на обществото, и на държавата.

Източник: 
Из подготвяната за печат "Записки по християнска етика"

ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО

Автор: 
Александра Карамихалева

В на­ше вре­ме вяр­ва­щи и не­вяр­ва­щи са раз­т­ре­во­же­ни от не­ус­той­чи­вост­та на бра­ка и от бол­ка­та, ко­я­то та­зи не­ус­той­чи­вост но­си и за съп­ру­зи­те, и за де­ца­та, и за тех­ни­те близ­ки. Ра­зе­ди­не­ни­е­то в се­мейс­т­во­то, без­ра­дос­т­ни­ят и невдъх­но­вя­ващ се­ме­ен жи­вот са пов­се­мес­т­но яв­ле­ние. Из­на­чал­ни­ят иде­ал на бра­ка и цел­та му днес се оказ­ват не­раз­би­ра­е­ми за хо­ра­та и ся­каш не­пос­ти­жи­ми за тях.

ПРИМЕРЪТ НА РОДИТЕЛИТЕ

Автор: 
свещеник Александър Дубинин

Необходимо ли е да добавяме, че да поставят детето си на твърдата почва на християнските заповеди могат само тези родители, които сами се стараят да живеят по тези заповеди?...

ЕДИНЕНИЕ В БРАКА

Автор: 
Мария Иванова

Проф. Ив. Панчовски, с проницателния поглед на дълбоко вярващ човек и богослов, в годините на утвърждаване на атеистичния мироглед предупреждава, че духовната криза достига дълбините на човешката душа. Нейните корени трябва да търсим тогава, както и сега в липсата на себепознание и свързаното с това пренебрегване на религиозната диспозиция на човека, на заложения в самата същност на човешкия дух копнеж към безкрайното.

Източник: 
Църковен вестник

ИЗРАСТВАНЕ ВЪВ ВЯРАТА

Автор: 
Александра Карамихалева

За чо­ве­ка ка­то Бо­жие съз­да­ние ня­ма въз­раст, в ко­я­то да е “т­вър­де ра­но” да бъ­де при­ве­ден към Бо­га и да за­поч­не да въз­рас­т­ва в Не­го.

Източник: 
книгата "През очите на вярата"

С ДЕЦА НА ЦЪРКВА

Автор: 
Александра Карамихалева

Мо­же би вие ня­ма­те де­ца или ва­ши­те ве­че са го­ле­ми. Въз­мож­но е до­ри да има­те из­к­лю­чи­тел­но крот­ки де­ца, ко­и­то се­дят на ед­но мяс­то и не шук­ват през ця­ло­то бо­гос­лу­же­ние, но със си­гур­ност не всич­ки имат ва­шия къс­мет. Мно­го де­чи­ца прев­ръ­щат бо­гос­лу­же­ни­е­то в ис­тин­с­ко из­пи­та­ние за сво­и­те ро­ди­те­ли, пък и за ос­та­на­ли­те бо­го­мол­ци в хра­ма.

Източник: 
книгата "През очите на вярата"

КОЙ Е "ВИНОВЕН" И КОЙ ИМА "ПРАВО" ПРИ СЪПРУЗИТЕ?

Автор: 
старецът Паисий Светогорец

Забелязал съм, че някои изповедници казват на мъжете, които имат проблеми с жените си: "Потърпи, това е твоят кръст. Какво да се прави? Ще получиш награда от Бога". После отиват при тях жените и на тях - същото: "Търпи, за да имаш награда от Бога". Значи може и двамата да са виновни, но и на двамата изповедникът казва: "Търпи". Или пък може единият да е виновен и точно на него изповедникът да казва: "Търпи".

Източник: 
Из книгата "Слова за семейния живот"

СТОЯ ДО ТЕБ!

Автор: 
Православна младеж

Стоя до теб – ако се подхлъзнеш в живота – ще те хвана да не паднеш!

ИНТЕРВЮ СЪС СЕМЕЙСТВО МАКДОНАЛД, ТЕКСАС, САЩ

Автор: 
Максимос и Ирена Морган

“Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” (Мат. 16:24)