Християнското семейство

Когато човек се изправи пред сериозен проблем в семейството си, като да речем: слаб успех на детето, слаба мотивираност да напредва в развитието си и да успее в живота или пък, не дай Боже, лоша компания, кражби, разгулен живот, алкохолна или наркотична зависимост, най-често се задава въпросът: защо на мен? С какво съм заслужил това наказание?

В на­ше вре­ме вяр­ва­щи и не­вяр­ва­щи са раз­т­ре­во­же­ни от не­ус­той­чи­вост­та на бра­ка и от бол­ка­та, ко­я­то та­зи не­ус­той­чи­вост но­си и за съп­ру­зи­те, и за де­ца­та, и за тех­ни­те близ­ки. Ра­зе­ди­не­ни­е­то в се­мейс­т­во­то, без­ра­дос­т­ни­ят и невдъх­но­вя­ващ се­ме­ен жи­вот са пов­се­мес­т­но яв­ле­ние. Из­на­чал­ни­ят иде­ал на бра­ка и цел­та му днес се оказ­ват не­раз­би­ра­е­ми за хо­ра­та и ся­каш не­пос­ти­жи­ми за тях.

Проф. Ив. Панчовски, с проницателния поглед на дълбоко вярващ човек и богослов, в годините на утвърждаване на атеистичния мироглед предупреждава, че духовната криза достига дълбините на човешката душа. Нейните корени трябва да търсим тогава, както и сега в липсата на себепознание и свързаното с това пренебрегване на религиозната диспозиция на човека, на заложения в самата същност на човешкия дух копнеж към безкрайното.

Мо­же би вие ня­ма­те де­ца или ва­ши­те ве­че са го­ле­ми. Въз­мож­но е до­ри да има­те из­к­лю­чи­тел­но крот­ки де­ца, ко­и­то се­дят на ед­но мяс­то и не шук­ват през ця­ло­то бо­гос­лу­же­ние, но със си­гур­ност не всич­ки имат ва­шия къс­мет. Мно­го де­чи­ца прев­ръ­щат бо­гос­лу­же­ни­е­то в ис­тин­с­ко из­пи­та­ние за сво­и­те ро­ди­те­ли, пък и за ос­та­на­ли­те бо­го­мол­ци в хра­ма.