Бележити личности

АРХИМАНДРИТ МАКСИМ РАЙКОВИЧ (1801 – 1874) (АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА ОЩЕ НЕ Е РОДЕН, КОГАТО ДРЯНОВЧАНИНЪТ – ДУХОВНИК СЕЕ СЕМЕНАТА НА РОДОЛЮБИЕТО)

Автор: 
Проф. Пенчо Далев

Първо отделение започнах през 1943 г. в старата сграда на училище „Максим Райкович”. Тогава средното образование беше на три степени: от първо до четвърто отделение, след това от първи до трети прогимназиален клас и накрая от четвърти до осми гимназиален клас. По време на ученичеството ми станаха реформи в учебното дело и направо от трети прогимназиален клас преминах в осми гимназиален, като завърших учението в единадесети клас. Защо моето училище се казваше „Максим Райкович”?

РЕЛИГИОЗНО-ЕТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I - 135 години от неговото рождение

Автор: 
Свещеник Георги Гугов

Екзарх Стефан е сред най-заслужилите и достойни духовни водачи на Българската православна църква и една от най-влиятелните личности на България през XX век. Той е роден на 7 септември 1878 г. в родопското село Широка лъка със светското име Стоян Попгеоргиев Шоков. През 1896 г. завършва средното Самоковско Богословско училище, а през 1900 г. постъпва в Киевската духовна академия. Висшето си образование Стоян Шоков завършва през 1904 г.

Живот, отдаден на вярата, Църквата и българщината

Автор: 
Доц. д-р Ивона КАРАЧОРОВА

Трудно ми е да говоря за вуйчо си, Доростолския митрополит Иларион, в минало време. Все още съм горестна и объркана от загубата на един много скъп човек, без когото трудно намирам опорите и посоките. И докато преживявам всичко това, дойде 100-годишнината от рождението му. Искрено казано, бях убедена (и не само аз),  че ще празнуваме този юбилей заедно, а вече се навършиха три години, откакто ни напусна. Много хора си спомниха за този юбилей.

Св. цар Петър Български

Цар Петър е един от малкото ни средновековни владетели, удостоени с ореола на светостта. Той е внук на св. княз Борис-Михаил и син на цар Симеон І от брака му с дъщерята на великия болярин Георги Сурсувул. Изворите го описват като пълна противоположност на баща му – 43-годишното му царуване е белязано от дълбока социална криза, постоянни разорителни нашествия на русите и разпространение на богомилската ерес.

Рада Казалийска: учителка, поетеса, монахиня

Автор: 
Мария Антонова

Името на първата българска поетеса-монахиня и учителка в Средните Родопи, е почти непознато. За нея е писано главно в регионалния печат в Смолянско. Родена е на 8 юли 1821 г. в с. Райково (дн. квартал на Смолян). За първи път новобългарското училище се открива през 1842 г., а учителка става Рада Казалийска. Тя е седмото, най-малкото дете в семейството на Вълчо Казалията и Кина Парапитска. Баща й се занимава с търговия на шаяци и гайтани.

Векът на отец Любомир Ленков

Автор: 
Александра Карамихалева

Отец Любомир Ленков от драгоманското село Раяновци е на 99 години. Роден е в същото село на 5. ХII. 1905 г. След завършването на 3-годишния курс на свещеническото училище в Бачково е ръкоположен за свещеник и от 1929 до 2001 г. в продължение на 72 благословени години служи като свещеник.

Източник: 
"Църковен вестник" бр.13/2004

Интронизацията на Светейшия патриарх Максим

Автор: 
Александра Карамихалева

Преди 40 години, на 25 юни 1971 г., съгласно действащия Устав на БПЦ, Св. Синод в пълен състав избира трима митрополити, достойни за патриаршеския престол. Това са: Ловчанския митрополит Максим, Врачанския митрополит Паисий и Доростоло-Червенския митрополит Софроний. След като цялата предварителна каноническа процедура по организирането на патриаршески избирателен събор е проведена, той е свикан на 4 юли 1971 година.

„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" - слово за Екзарх Йосиф І

Автор: 
Проватски Епископ ИГНАТИЙ

На 20 юни се навършиха 96 години (1915 г.) от кончината на Екзарх Йосиф. Роден в Калофер на 5 май 1840 г. със светското име Лазар Йовчев, той остава рано сирак и е отгледан от по-голямата си сестра. Учи първо в родния си град, а впоследствие във Френския католически лицей в Цариград и в Парижкия университет (знаменитата „Сорбона"), където от 1864 до 1867 г. следва във философско-литературния факултет, а от 1867 до 1870 - в юридическия.