Бележити личности

Трудно ми е да говоря за вуйчо си, Доростолския митрополит Иларион, в минало време. Все още съм горестна и объркана от загубата на един много скъп човек, без когото трудно намирам опорите и посоките. И докато преживявам всичко това, дойде 100-годишнината от рождението му. Искрено казано, бях убедена (и не само аз),  че ще празнуваме този юбилей заедно, а вече се навършиха три години, откакто ни напусна. Много хора си спомниха за този юбилей.

Цар Петър е един от малкото ни средновековни владетели, удостоени с ореола на светостта. Той е внук на св. княз Борис-Михаил и син на цар Симеон І от брака му с дъщерята на великия болярин Георги Сурсувул. Изворите го описват като пълна противоположност на баща му – 43-годишното му царуване е белязано от дълбока социална криза, постоянни разорителни нашествия на русите и разпространение на богомилската ерес.

Името на първата българска поетеса-монахиня и учителка в Средните Родопи, е почти непознато. За нея е писано главно в регионалния печат в Смолянско. Родена е на 8 юли 1821 г. в с. Райково (дн. квартал на Смолян). За първи път новобългарското училище се открива през 1842 г., а учителка става Рада Казалийска. Тя е седмото, най-малкото дете в семейството на Вълчо Казалията и Кина Парапитска. Баща й се занимава с търговия на шаяци и гайтани.

Преди 40 години, на 25 юни 1971 г., съгласно действащия Устав на БПЦ, Св. Синод в пълен състав избира трима митрополити, достойни за патриаршеския престол. Това са: Ловчанския митрополит Максим, Врачанския митрополит Паисий и Доростоло-Червенския митрополит Софроний. След като цялата предварителна каноническа процедура по организирането на патриаршески избирателен събор е проведена, той е свикан на 4 юли 1971 година.