Есеистика

Благовещение ­ това е денят на благата вест, че е дошло времето за избавлението на човешкия род, че Бог е благоволил да снизходи над Адамовото потомство и да го изкупи от греха. Но Благовещение ни напомня и за друго: че най-сетне сред дъщерите на Ева се е намерила Девица, така непоколебимо вярваща в Бога, така способна на дълбоко послушание и упование в Божията Премъдрост, че да се изпълни чрез нея чудото ­ Бог да се роди в плът.

Отмина и тази Задушница. С трескавите подготовки за почитането на починалите ни близки: пазаруване, готвене, организиране на роднините... А дали в залисията не забравихме най-важното: да повикаме свещеник, да отправим молитва към Бога за упокой на душите на починалите, да раздадем милостиня за “Бог да прости.” Устройваме си богати гощавки, които не принасят никаква полза на починалите и за да ни укажат това, те ни се явяват насън и ни укоряват, че сме ги оставили гладни и жадни.

Из­по­вя­двай­те си един дру­ги­му гре­хо­ве­те и мо­ле­те се един за дру­ги­, за да се из­це­ри­те. (Яков 5:16)

Да говориш добро е като сребро; да мълчи устата – това пък е злато!

Когато мълча, успявам накрая, а когато бърборя, после се кая!