Духовна съкровищница

1. Пазенето на ума е условие за молитвата. Старецът Иосиф, опитен исихаст от Света гора, казвал: “Молитвата без внимание и трезвение е губене на време и напразен труд. Ние трябва да поставим незаспиващ страж на всички свои чувства, вътре и вън от нас - вниманието. Без него умът и силите на душата се разпиляват за суетното и житейското като безполезната вода, която се лее по пътищата. Никой не може да се издигне горе, ако не презре долното.

Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Покровителка на угнетяваните, Спасение на загиващите и Радост на всички скърбящи. Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята болка и скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш моята неволя – избави ме, както Сама благоволиш.

1. Старецът Амфилохий съветвал: “Възлюби Единия, за да те обикнат всички. Ще те обичат не само хората, но и безсловесните животни, защото, когато се проявява Божествената благодат наелектризира и привлича към себе си онова, което се намира пред нея. Ще бъдеш не само обичан, но и почитан, защото в тебе ще се изобрази непорочният девствен лик на Онзи, Когото ти ще възлюбиш и на Когото ще служиш.”

Тщеславието по своя вид е изменение на естеството, извращение на характера, забелязване на укорите.  A по ка­чество то е прахoсване на трудове, загуба на усилия, крадец на душевното съкровище, изчадие на неверието, предтеча на гордостта, потъване в пристанището, мравка на хармана, коя­то макар и малка, разхищава всеки труд и плод.