Духовна съкровищница

Един простодушен селянин живеел от труда на ръцете си, но заработвал твърде малко: едва успявал да нахрани себе си и семейството си. Веднъж отишъл до брега на морето, седнал на един камък и се загледал как в пристанището пристигали големи кораби, богато натоварени със стоки и как след това тези стоки се разтоварвали и закарвали в града за продан. И влязла в галавата му грешната мисъл: „Защо Господ на едни е дал богатство и всякакви облаги, а други оставил да живеят бедно?“ И зароптал против горчивата си участ.

Плътският човек не може да разбере духовния. За него всичко, което духовният говори, е измислица, защото небесната логика е съвсем различна от земната. Но когато разговаряш с телесен човек, той постепенно може да дойде до разбирането, че все пак нещо движи света, че в космоса има хармония, а на земята дисхармония...

В един манастир близо до Александрия живял монах с много труден характер. Един млад мъж, като чул за него, направил обет пред Бога, казвайки: „Господи, за изкупление на всички грехове, които съм извършил, ще отида при този монах и ще живея с него, ще му служа като роб и търпеливо ще понасям всичко.” Така и направил. Отишъл при монаха и се установил при него. Монахът го третирал много лошо и му се карал всеки ден.

Исихазмът и исихасткият живот е отличителната черта на Източноправославната църква. След като светото Евангелие е аскетично и исихастко, е естествено и Православието, което е на него основано и по него живее, да е аскетично и исихастко, в противоположност на Западното християнство - папизма и протестантството, чиято отличителна черта е „практицизмът".