Духовна съкровищница

Известният св. Теодосий Печерски, игумен на Печерския манастир, бил още приживе обичан и тачен от всички като велик Божи угодник. Той често ходел в Киев при княз Изяслав. Веднъж по манастирска работа той замръкнал в княжеския дворец. Князът искал да го задържи да пренущува у него, но св. Теодосий настоявал да се върне в манастира. Най-сетне князът заповядал да приготвят малката каляска и да кажат на едно от момчетата да закара о. Теодосия до Печерския манастир.

Веднъж един човек сънувал сън: Как върви по пясъчен бряг, а до него – Господ. На небето проблясвали картини от живота му и след всяка от тях той забелязавл върху пясъка два реда следи –от неговите нозе и от тези на Господа.

Апостол Павел казва: „Помнете вашите наставници” (Евр.13:7). Обикновено ние наричаме наставници хората, които са оказали положително влияние върху нашия живот. Като правило това са хора, които добре познаваме… Но не винаги се случва така. Аз с благодарност си спомням хора, които съм познавал съвсем бегло, но ги смятам за мои истински наставници в основното „деяние” на християнина – смирението.

Един простодушен селянин живеел от труда на ръцете си, но заработвал твърде малко: едва успявал да нахрани себе си и семейството си. Веднъж отишъл до брега на морето, седнал на един камък и се загледал как в пристанището пристигали големи кораби, богато натоварени със стоки и как след това тези стоки се разтоварвали и закарвали в града за продан. И влязла в галавата му грешната мисъл: „Защо Господ на едни е дал богатство и всякакви облаги, а други оставил да живеят бедно?“ И зароптал против горчивата си участ.